
Трапезица – средновековната хълмова крепост на Велико Търново
Трапезица е хълм във Велико Търново, почти обгърнат от река Янтра, който е бил втората по значение твърдина на средновековната българска столица след Царевец. Днес това е археологически обект с руини на много църкви, части от крепостната стена и възстановена южна кула. Той е чудесна, по-тиха алтернатива на Царевец.
Дебела стена някога е опасвала този хълм, а вътре са стояли домове на боляри и десетки богато украсени църкви. Векове наред тук са се пазели мощите на св. Иван Рилски.
Историята на Трапезица
Хората са се заселили на този хълм много рано. Първото укрепено селище е от късния халколит, около 4200–4000 г. пр. Хр., а през бронзовата епоха, XIII–XII в. пр. Хр., и пак през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище. Според българските източници още при византийското владичество хълмът е бил обитаван от трапезите – пазители на проходи, една от няколкото версии за произхода на името.
Първите следи от средновековната отбранителна система са от 60–80-те години на XII в. Основните укрепления са изградени през XIII и XIV в., когато Търново е столица на Втората българска държава, а Трапезица – втората по значение твърдина на града след Царевец. Хълмът е естествена крепост, обградена от три страни от Янтра и издигаща се на около 81 метра над реката. Дебела стена от ломен камък, висока до шест метра, е опасвала платото, което е около 470 на 300 метра, а в крепостта се влизало през четири входа. Главният вход е бил от южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над реката срещу църквата „Св. Четиридесет мъченици“; към него водел път, изсечен в скалата.
Трапезица е била място на благородници и мощи. През 1195 г. цар Иван Асен I пренася мощите на св. Иван Рилски в специално построена за тях църква на хълма, около която израства манастир. Според българските източници мощите са пазени във Велико Търново до 1469 г., когато са пренесени в Рилския манастир. Цар Калоян поставя мощите на св. Гавриил Лесновски в църквата „Св. Апостоли“ на Трапезица. Средновековните жития на св. Иван Рилски наричат мястото „славният град Трапезица“, а сред многобройните му църкви са стояли домовете на болярите.
При разкопките са открити основите на седемнайсет църкви. Те са били богато украсени с пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и редове от зелено или жълто гледжосани керамични паничи, а отвътре – със стенописи и мозайки. Най-ранната, църква № 16, е от около края на X и началото на XI в., а църква № 5, от времето на Асеневци, е единствената с мозаична украса. Църкви № 2, 7 и 14 се наричат гробищни заради открити в тях погребения, а № 6, 11, 13 и 14 – царски, заради царските образи във фреските им. Най-голямата, църква № 8, е известна като църквата „Иван Рилски“.
Интересът към руините се появява през XIX в., но през 1856 г. османските власти забраняват разкопките. Първите сериозни проучвания след Освобождението водят Марин Дринов и Васил Берон; Берон ги продължава през 1884 г. след основаването на Търновското археологическо дружество, а френският археолог Жорж Сьор копае тук през 1900 г. През 1910 г. Карел Шкорпил публикува първия цялостен план на останките. Нови разкопки са проведени от 2008 до 2015 г., а през същите години е възстановена южната кула и някои църкви са частично реконструирани.
Любопитно за Трапезица
- Името може да идва от думата „трапеза“, от трапецовидната форма на платото или от трапезите – войници, пазили проходите.
- На хълма са открити основите на седемнайсет църкви, много от които са били украсени със стенописи, мозайки и гледжосани керамични плочи.
- През 1195 г. мощите на св. Иван Рилски са поставени в църква на хълма и остават във Велико Търново до 1469 г., когато са пренесени в Рилския манастир.
- Според местна легенда край южния вход е имало монетарница, а при османското завладяване машините и суровото злато били скрити в таен подземен ход, затворен с каменна плоча.
- Първият цялостен план на руините е изработен от Карел Шкорпил и публикуван през 1910 г. заедно с плана му на Царевец.
- В центъра на София има улица, наречена на Трапезица.
Турове близо до Трапезица
Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:
Как да разгледате Трапезица
- Хълмът е във Велико Търново, на река Янтра, срещу Царевец; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за посещение.
- Потърсете участъците от крепостната стена, възстановената южна кула и основите на църквите, някои със следи от украса.
- Склоновете са стръмни, а скалите затрудняват достъпа до някои части, затова обуйте здрави обувки.
- Църквата „Св. Четиридесет мъченици“, от която някога е тръгвал мост към Царевец, е на около 1 км, както и Балдуиновата кула и църквата „Св. Димитър Солунски“; всички имат страници на този сайт.
- Преображенският манастир, на около 4 км, е естествено допълнение към един ден във Велико Търново.
Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.
Карта: къде се намира Трапезица
Снимки: Трапезица





Въпроси
Какво представлява Трапезица във Велико Търново?
Трапезица е средновековна крепост на хълм във Велико Търново, втората по значение твърдина на българската столица след Царевец. Днес е археологически обект с руини на много църкви.
Къде е Трапезица и как е свързана с Царевец?
Намира се на отсрещния бряг на Янтра спрямо Царевец във Велико Търново. През Средновековието мост над реката е свързвал главния ѝ вход с Царевец.
Колко е стара Трапезица?
На хълма са живели хора още през късния халколит, около 4200–4000 г. пр. Хр. Средновековните укрепления започват през XII в. и са изградени предимно през XIII и XIV в.
Каква е историята на мощите на св. Иван Рилски на Трапезица?
През 1195 г. цар Иван Асен I ги поставя в църква на хълма. Според българските източници остават във Велико Търново до 1469 г., когато са пренесени в Рилския манастир.
Какво може да се види днес на Трапезица?
Могат да се видят части от крепостната стена, възстановената южна кула и основите на разкопаните църкви. Някои от църквите са частично реконструирани.
Какво друго си заслужава да се види близо до Трапезица?
Балдуиновата кула, църквата „Св. Димитър Солунски“ и църквата „Св. Четиридесет мъченици“ са на около 1 км. Преображенският манастир е на около 4 км.
Също наблизо

Църква „Свети Димитър Солунски“
Велико Търново · църква, свързана с въстанието от 1185 г.
1 km км разстояние

Свети Четиридесет мъченици
Велико Търново · царска църква от 1230 г. с гробове и колони
1 km км разстояние

Балдуинова кула
Велико Търново · кулата на пленения кръстоносен император
1,5 km км разстояние

Преображенски манастир
Велико Търново · манастир със стенописи в пролома на Янтра
4,5 km км разстояние



