Преображенският манастир край Велико Търново и прочутите му стенописи
Преображенският манастир е разположен в Дервентския пролом на река Янтра, на около седем километра северно от Велико Търново. Средновековна обител, разрушена по османско време, тя е възстановена през 20-те години на XIX век и изградена от майстор Кольо Фичето, със стенописи на Захарий Зограф. Това е един от най-големите манастири около Велико Търново и действаща монашеска общност.
На външната стена на манастирската църква стенопис, наречен „Колелото на живота“, показва пътя на човешкия живот. Вътре на Страшния съд грешниците са облечени в обикновени градски дрехи.
Историята на Преображенския манастир
Манастирът се намира в Дервентския пролом на река Янтра, край село Самоводене, на седем километра северно от Велико Търново. Началото му се датира по различен начин: според едно описание е основан през XI век като метох на Ватопедския манастир в Света гора, а според български източници – през XIII–XIV век, по времето на Втората българска държава. През 1360 г., когато Търново е столица, а исихастките традиции са популярни в България, манастирът получава самостоятелност по волята на цар Иван Александър.
Преданието свързва манастира с щедростта на втората съпруга на царя – Сара-Теодора, и на техния син Иван Шишман, затова е известен и като Сарин или Шишманов. През XIV век той играе важна роля в духовния живот на столицата. През Средновековието е стоял на около 1,7 км южно от сегашното си място, където разкопки през 1952 и 1992 г. откриват стени, част от абсидата на църква със стенописи в стила на Търновската живописна школа и основите на храма. След османското завоевание манастирът е многократно плячкосван и опожаряван и накрая е разрушен напълно.
На сегашното място той е възстановен през 1825 г. от отец Зотик, монах от Рилския манастир. През 1832 г. османски ферман позволява строеж на нова манастирска църква, която е изградена през 30-те години на XIX в.: кръстовидна, еднокуполна, триапсидна сграда с притвор, свързвана с възрожденския майстор Кольо Фичето. Иконите и стенописите са дело на Захарий Зограф от самоковската школа, който работи тук между 1849 и 1851 г. Зограф рисува Страшния съд, Колелото на живота, Рождество Богородично и Тайната вечеря, както и св. св. Кирил и Методий и собствения си автопортрет. Резбованият иконостас е от 1838 г., с икони на Зограф и на неговия племенник Станислав Доспевски.
Между 1858 и 1863 г. Кольо Фичето изгражда камбанарията със седем камбани, жилищните крила и главния вход, както и подземния параклис „Свети апостол Андрей Първозвани“ и малката църква „Благовещение“ над него. В годините преди Освобождението манастирът е едно от главните културни и революционни средища в Търновско и дава подслон на дейци на националното движение от Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г. Според български източници и Васил Левски е намирал убежище тук неведнъж. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. манастирът е превърнат в болница, а руски воини по-късно му подаряват камбани, полилеи и богослужебни книги.
Комплексът придобива днешния си вид през XIX век, като гробищният параклис „Възкресение Лазарово“ е добавен през 1891 г., а трапезарията и игуменарницата с библиотеката – през 1894 г. През 1991 г. част от килиите в старото крило са разрушени при срутване на скали над манастира. Обителта продължава да действа и е сред най-големите православни манастири в България.
Любопитно за Преображенския манастир
- Той е един от петте ставропигиални манастира на Българската православна църква, т.е. подчинява се пряко на патриарха.
- Манастирът е известен и като Сарин или Шишманов, по името на семейството на цар Иван Александър, свързвано с неговото средновековно покровителство.
- В Страшния съд на Зограф грешниците са облечени в обикновени градски дрехи, а врачките и лечителките – в селски народни носии.
- Сцената „Колелото на живота“ на външната южна стена на олтарната абсида представя в религиозно-философски план естественото развитие на човешкия живот.
- Захарий Зограф е нарисувал автопортрет до св. св. Кирил и Методий, а храмовата икона „Преображение Господне“ носи неговия автограф.
- Средновековният манастир е бил на около 1,7 км от днешното място; основите му са разкрити при разкопки през 1952 и 1992 г.
Турове близо до Преображенски манастир
Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:
Как да разгледате Преображенския манастир
- Манастирът е на около седем километра северно от Велико Търново по пътя към Самоводене, в пролома на Янтра; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за посещение.
- Потърсете стенописите на Захарий Зограф в църквата и притвора, включително Страшния съд, както и „Колелото на живота“ на външната стена.
- Сградите очертават издължен правоъгълен двор по подобие на средновековните манастири-крепости, с каменни долни етажи и горни етажи, които следват наклонения терен.
- В манастира има библиотека и музейна експозиция с документи, средновековни книги, икони и произведения на приложното изкуство.
- Това е действащ манастир – облечете се скромно и пазете тишина. Хълмът Трапезица (на около 4 км) и Балдуиновата кула (на около 5 км) са описани на други страници на този сайт.
Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.
Карта: къде се намира Преображенски манастир
Снимки: Преображенски манастир

Въпроси
Какво представлява Преображенският манастир край Велико Търново?
Това е православен манастир в Дервентския пролом на река Янтра, един от петте ставропигиални манастира на Българската православна църква. Сегашните му сгради са главно от XIX век.
Къде е Преображенският манастир и колко е далеч от Велико Търново?
Намира се край село Самоводене, на около седем километра северно от Велико Търново в Северна България.
Кой е нарисувал стенописите в Преображенския манастир?
Стенописите и иконите на главната църква са дело на Захарий Зограф, водещ представител на самоковската школа, между 1849 и 1851 г. Някои икони са на неговия племенник Станислав Доспевски.
Колко е стар Преображенският манастир?
Средновековното му основаване се датира различно – XI или XIII–XIV век, а през 1360 г. получава самостоятелност. След разрушаването е възстановен през 1825 г.
Кой е построил манастирската църква?
Кръстовидната еднокуполна църква се свързва с възрожденския майстор Кольо Фичето, който изгражда и камбанарията, жилищните крила и църквата „Благовещение“.
Какво друго си заслужава да се види близо до Преображенския манастир?
Хълмът Трапезица е на около 4 км, а Балдуиновата кула, църквата „Св. Димитър Солунски“ и църквата „Св. Четиридесет мъченици“ са на около 5 км – всички във Велико Търново.
Също наблизо
Трапезица
Велико Търново · руини на църкви във втората твърдина на столицата
4,5 km км разстояние
Църква „Свети Димитър Солунски“
Велико Търново · църква, свързана с въстанието от 1185 г.
4,5 km км разстояние
Свети Четиридесет мъченици
Велико Търново · царска църква от 1230 г. с гробове и колони
5 km км разстояние
Балдуинова кула
Велико Търново · кулата на пленения кръстоносен император
5,5 km км разстояние



