Църква и манастирСеверна България и Дунав

Свети Четиридесет мъченици – царската църква на Велико Търново

„Свети Четиридесет мъченици“ е средновековна православна църква в подножието на хълма Царевец във Велико Търново, столицата на Втората българска държава. Построена през 1230 г. в чест на прочута победа, тя пази царски гробове, едни от най-важните старобългарски надписи и мястото, където през 1908 г. е обявена независимостта. Това е стойностна спирка за всеки, който следва следите на средновековна България.

Цар Иван Асен II печели голяма битка в деня на Светите четиридесет мъченици и в знак на благодарност издига тази църква. Вътре една древна колона и днес стои наопаки, а надписът ѝ е в долния ѝ край.

КъдеВ подножието на хълма Царевец, на левия бряг на Янтра, във Велико Търново

ВидСредновековна православна църква, някога царска църква на манастир; паметник на културата от национално значение

Подходящо заЛюбители на историята, всеки, който следва Втората българска държава, и посетители на старата столица

Как се стигаВ самия град Велико Търново, до Балдуиновата кула и на около 1 км от Трапезица

Историята на църквата „Свети Четиридесет мъченици“

Цар Иван Асен II заповядва църквата да бъде построена и изписана след голямата му победа при Клокотница над Епирското деспотство, водено от Теодор Комнин Дука, на 9 март 1230 г. Този ден е денят на Светите четиридесет мъченици Севастийски, откъдето идва името на храма. Тя се издига върху по-малка църква, вероятно посветена на Богородица, и става главната църква на манастира „Великата лавра“ в подножието на Царевец, между крепостните хълмове Царевец и Трапезица. В собствения си надпис царят казва, че е завършил храма през дванадесетата година от царуването си.

Църквата е продълговата базилика с шест колони, три полукръгли апсиди и тесен притвор на запад; първоначалната сграда е била около 14,65 на 11,7 метра. По-късно към нея са прибавени пристройка-костница, екзонартекс и две галерии. Земетресението от 1327 г. я разрушава сериозно и през първата половина на XIV в. е възстановена. От стенописите, вероятно от втората половина на XIII в., са останали фрагменти в притвора, сред които свети Елисавета и света Анна, както и картинен календар с месеците май, август и ноември.

Вътре стоят едни от най-значителните старобългарски надписи: колоните на хан Омуртаг и на Иван Асен II и една гранична колона от крепостта Родосто, от времето на хан Крум. В своята колона царят си спомня как е издигнал църквата, разбил е гръцката войска и е пленил Теодор. Събирането на такива колони от различни епохи подчертава приемствеността на българската държавност. Свети Сава Сръбски умира в Търново в средата на 30-те години на XIII в. и първо е погребан тук, преди мощите му да бъдат пренесени в Сърбия през 1237 г. Владетели и благородници на царството, сред които Калоян, са положени в църквата и около нея.

При османското владичество църквата известно време запазва християнския си характер, но по-късно е превърната в джамия; стенописите, иконите и иконостасът са унищожени, а през 1853 г. сградата е преправена. След Освобождението храмът отново играе национална роля. На 18 май 1888 г. тук се жени Стефан Стамболов, а на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I обявява в нея пълната независимост на България. Земетресението от 1913 г. поврежда тежко сградата.

Първите разкопки са от 1906 и 1914 г., а системните проучвания започват през 1969 г. През 1972 г. археолозите откриват погребението на висок мъж в богато воинско облекло с масивен златен пръстен-печат с тегло 61,1 грама и надпис „Калоянов пръстен“. След продължителна реконструкция църквата е тържествено открита на 14 септември 2006 г., а на 19 април 2007 г., осемстотин години след смъртта му, в нея тържествено са препогребани тленните останки на Калоян.

Любопитно за църквата „Свети Четиридесет мъченици“

Колоната от крепостта Родосто е поставена наопаки, затова краткият ѝ надпис „Крепост Родосто“ е в долния ѝ край.
Колоната на хан Омуртаг носи надпис на гръцки за нов дворец на Дунава и завършва с мисълта, че всеки човек умира и се ражда друг, затова бъдещите поколения да помнят строителя.
Масивен златен пръстен-печат с хералдично изображение и надпис „Калоянов пръстен“ е открит в царско погребение през 1972 г.; печат със същия знак е намерен през 1981 г.
Когато министър-председателят Стефан Стамболов се жени тук през 1888 г., гостите пристигат, както се разказва, с 40 файтона – число, което отеква името на църквата.
Църква на Светите четиридесет мъченици има и на хълма Малкия Хасара край село Сталево, откъдето според преданието Иван Асен II ръководи битката; на празничния ден хората и днес се изкачват да хвърлят камък по посока на Клокотница.
Според преданието мюсюлманите в града не обичали превърнатата в джамия църква, защото се страхували от духовете на старите български царе.

Турове близо до Свети Четиридесет мъченици

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

ATV/QUAD Off-Road Tour in Veliko Tarnovo and Arbanasi

★ 5 (61 отзива) · 1,5 ч

Вижте подробности ›

Admission Ticket to Illusions in Museum in Veliko Turnovo

★ 4,8 (41 отзива) · 1 ч

Вижте подробности ›

Interactive Presentation about Bulgarian Poets

★ 5 (19 отзива) · 40 мин

Вижте подробности ›

Veliko Tarnovo and Arbanasi day tour from Sofia with pickup

★ 4,9 (19 отзива) · 10 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате църквата „Свети Четиридесет мъченици“

Църквата е в подножието на Царевец в старата столица, затова лесно се вписва в разходка заедно с Царевец, Балдуиновата кула и църквата „Свети Димитър Солунски“.
Вътре потърсете колоните с надписи на Омуртаг, Иван Асен II и от Родосто, както и запазените стенописни фрагменти по западната стена на притвора.
Гробовете на български владетели и благородници, сред които Калоян, превръщат мястото в нещо като пантеон на средновековната държава.
Преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за посещение; църквата има официален сайт на български и английски.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Свети Четиридесет мъченици

Снимки: Свети Четиридесет мъченици

Въпроси

Какво представлява църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново?

Това е средновековна православна църква, построена през 1230 г. в подножието на хълма Царевец. Била е главната църква на манастира „Великата лавра“ и е паметник от национално значение.

Защо е построена църквата „Свети Четиридесет мъченици“?

Цар Иван Асен II я издига в чест на победата си при Клокотница на 9 март 1230 г. Този ден е денят на Светите четиридесет мъченици Севастийски – оттам е и посвещението.

Кой е погребан в църквата „Свети Четиридесет мъченици“?

В църквата и около нея почиват български владетели и благородници, сред които Калоян, Иван Асен II и няколко царици. Свети Сава Сръбски първо е погребан тук, преди мощите му да бъдат пренесени в Сърбия.

Какви са колоните с надписи в църквата?

Това са колоните на хан Омуртаг и на Иван Асен II и една гранична колона от крепостта Родосто. Иван Асен II ги поставя тук като почит към предшествениците си.

Какво се случва тук през 1908 г.?

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I обявява в тази църква пълната независимост на България от Османската империя.

Какво още си заслужава да се види до църквата „Свети Четиридесет мъченици“?

Балдуиновата кула и църквата „Свети Димитър Солунски“ са съвсем наблизо, а Трапезица е на около 1 км. Преображенският манастир е на около 5 км.