Църквата „Свети Седмочисленици“ в София, бивша джамия, превърната в православен храм

Църква и манастирСофия и Западна България

Свети Седмочисленици – бившата Черна джамия в центъра на София

„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в центъра на София, в малка градинка край училище „Граф Игнатиев“. Започва живота си през XVI век като Черната джамия и е преустроена в храм, осветен през 1903 г. Това е рядко място, в което римският, османският и българският пласт на столицата се срещат в една сграда.

Тази православна църква в сърцето на София е била османска джамия, после военен склад и затвор. Под нея лежат останки от ранна християнска църква и римско светилище на Асклепий.

КъдеЦентър на София, в градинка между улиците „Цар Иван Шишман“ и „Граф Игнатиев“

ВидБългарска православна църква, изградена от османска джамия от XVI век

Подходящо заЛюбители на архитектурата и историята и за кратко спиране в центъра на града

Как се стигаВ центъра на София, на пеша разстояние от други забележителности като Баттенбергския мавзолей и Амфитеатъра на Сердика

Историята на църквата „Свети Седмочисленици“

Земята под тази църква е свещена от много отдавна. Разкопки през 1901 г. откриват останки от ранна християнска църква, датирана приблизително от IV до VI в., а в основите се разкрива и още по-старо езическо светилище на Асклепий от римския Сердика, както тогава се е наричала София. По-късно имотът принадлежи на Рилския манастир, който държи тук метох.

През XVI век, по времето на султан Сюлейман Великолепни, на мястото е издигната джамия. Уикиданни сочат 1528 г. за начало на строежа, а английската статия в Уикипедия говори за около 1547 г., така че точната дата е спорна. Преданието приписва проекта на прочутия архитект Мимар Синан, но румънската статия подчертава, че твърди доказателства няма. Сградата е голяма квадратна зала под внушителен купол, покрит с олово. Минарето ѝ е от тъмен гранит, затова джамията влиза в паметта като Черната джамия (Кара джамия). Наричали са я и Имарет джамия по близката безплатна кухня за бедни, а наоколо са стояли медресе, кервансарай и хамам.

През XIX век минарето пада при земетресение и повече не е възстановено. След Освобождението на България през 1878 г. джамията вече не се използва за молитва. Първо е военен склад, а по-късно затвор, като и съседното медресе служи за затвор.

През 1901 г. руският архитект Александър Померанцев, известен със Горните търговски редове на Червения площад, предлага изоставената сграда да стане християнска църква. Българските архитекти Йордан Миланов и Петко Момчилов проектират новите части в традиционен неовизантийски стил. От джамията са запазени само централната зала и куполът. Добавени са четири овални пристройки, нартекс, олтарна част и камбанария, а минарето и медресето са съборени. Работата продължава от май 1901 до май 1902 г.

Храмът е осветен на 27 юли 1903 г. и е наречен в чест на светите Кирил и Методий и петимата им ученици, почитани в православната традиция като Седмочислениците. Цар Фердинанд е признат за основен дарител, а иконостасът е дело на дебърските майстори от рода Филипови. Цялостното вътрешно изписване е завършено чак през 1996 г., почти век след началото на преустройството.

Любопитно за църквата „Свети Седмочисленици“

Старата джамия получава името си Черната джамия заради тъмния гранит на минарето ѝ.
Големите свещници пред олтара са отлети през 1903 г. от излезли от употреба полицейски значки на Източна Румелия и на Княжество България от преди Съединението от 1885 г.
Електрически часовник, дело на часовникаря Георги Хаджиниколов, е поставен на западната фасада през 30-те години на XX в. и според източниците още работи.
27 юли, денят на освещаването, е храмов празник и се чества и като ден на свети Климент Охридски и на Светите Седмочисленици.
Петко Каравелов, четири пъти министър-председател на България, е погребан до църквата през 1903 г.; в двора почиват и съпругата му Екатерина Каравелова, и епископ Нил Изворов.
Преданието приписва джамията на Мимар Синан, но румънската Уикипедия отбелязва, че твърди доказателства няма.

Турове близо до Свети Седмочисленици

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Half Day Tour around Sofia and the mountains with Thermal Spa

★ 5 (47 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

ATV Off Road Tour Near Sofia Guided Quad Bike Experience

★ 5 (28 отзива) · 1,5 ч

Вижте подробности ›

Plovdiv, Asen's Fortress and Bachkovo Monastery small group tour with pickup

★ 5 (27 отзива) · 9 ч

Вижте подробности ›

Full-day Rila Monastery, Stob Pyramids and St Ivan Rilski Cave from Sofia

★ 5 (24 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате църквата „Свети Седмочисленици“

Църквата стои в градинка, ограничена от улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6-ти септември“ и „Генерал Паренсов“, в центъра на София.
Вгледайте се в смесицата от османски и неовизантийски елементи: старата централна зала с купола, четирите добавени купола и камбанарията над входа.
Гробовете на семейство Каравелови и на епископ Нил Изворов са в двора зад апсидата.
Малката градинка отпред е на мястото на бившето медресе. Източниците не казват дали останките под църквата могат да се разгледат.
Това е действащ храм, затова се облечете прилично и преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и часовете на богослуженията.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Свети Седмочисленици

Снимки: Свети Седмочисленици

Въпроси

Какво представлява църквата „Свети Седмочисленици“ в София?

Това е българска православна църква в центъра на София, преустроена от османска джамия от XVI век. Осветена е на 27 юли 1903 г.

Защо е наричана Черната джамия?

Джамията е имала минаре от тъмен гранит и името Черната джамия (Кара джамия) се е утвърдило. Минарето пада при земетресение през XIX век.

Кои са седемте светци?

Това са светите Кирил и Методий и петимата им ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, почитани заедно като Седмочисленици.

Какво е имало на мястото преди джамията?

Разкопките от 1901 г. откриват ранна християнска църква от около IV–VI в. и по-старо светилище на Асклепий от римския Сердика.

Кой е проектирал преустройството в църква?

Българските архитекти Йордан Миланов и Петко Момчилов проектират купола, нартекса и камбанарията, след като руският архитект Александър Померанцев предлага преустройството.

Кой е погребан при църквата „Свети Седмочисленици“?

В двора са погребани държавникът Петко Каравелов, четири пъти премиер, и съпругата му Екатерина, както и епископ Нил Изворов.