Мавзолеят на Александър I Батенберг – гробницата в сърцето на София
Мавзолеят на Александър I Батенберг на булевард „Васил Левски“ № 81 в София е последното убежище на княз Александър I (1857–1893), първия държавен глава на съвременна България. Малката сграда с купол, открита през 1897 г., съчетава елементи на късния барок и неокласицизма и има интериор, изписан от Харалампи Тачев. Лесна спирка в сърцето на столицата.
Първият български княз умира в изгнание в Австрия, но страната настоява да го върне. Гробницата му в София по-късно е затворена за повече от четири десетилетия.
Историята на Мавзолея на Батенберг
Александър Батенберг е избран за княз на автономното Княжество България през 1879 г. и е първият му държавен глава след Берлинския договор. Преврат на проруски офицери го принуждава да абдикира през 1886 г. Той заминава в изгнание, първо в Грац в Австрия, където става генерал в австрийската армия. През 1885 г., по време на неговото управление, е станало Съединението на Източна Румелия с България с негово съгласие, а българската армия под негово командване печели решаващи победи в Сръбско-българската война.
Александър умира в Грац през 1893 г. и първоначално е погребан там. България, където го помнят с обич, иска княза си обратно, а Народното събрание решава той да бъде погребан в страната, каквото е и неговото желание. Тленните му останки са пренесени в София и са посрещнати с държавно погребение, на което присъстват вдовицата му Йохана Лойзингер, новият княз Фердинанд и множество българи. След богослужение в църквата „Света Неделя“ тялото е положено в ротондата „Свети Георги“, докато бъде построена подобаваща гробница.
Мавзолеят е поръчан на швейцарския архитект Майер и е построен между 1895 и 1897 г. Висок е 11 метра и е с площ около 80 квадратни метра, с един купол, завършващ с месингова корона. Стилът е еклектичен, с ясно изразени елементи на късния барок и неокласицизма и четири симетрично разположени аркирани ниши. Към входа води външна стълба, а над него има картуш с герба на княза.
Вътре интериорът е украсен от българския художник Харалампи Тачев. Саркофаг от карарски мрамор стои пред стена с барелефен портрет на Александър, а по стените са изписани имената на битките от Сръбско-българската война през 1885 г., както и годините на раждането, смъртта и управлението му. Останките лежат под подовата плоча, а видимият саркофаг е символичен.
През 1937 г. вдовицата на княза дарява част от личните му вещи и документи и част от тях са изложени в мавзолея. След идването на комунистическата власт сградата е затворена за посетители – до 1991 г., вещите са предадени на военноисторически музей, а короната на купола е свалена. След 1991 г. мавзолеят отново е отворен за публика. Сградата е частично реставрирана през 2005 г. и днес се управлява от Регионалния исторически музей – София, който показва вътре част от личните вещи на княза.
Любопитно за Мавзолея на Батенберг
- Княз Александър умира в изгнание в Грац, а България настоява „своя княз“ да бъде върнат в София.
- Имената на основните битки от Сръбско-българската война през 1885 г. са изписани по стените на интериора.
- Останките почиват под пода, а мраморният саркофаг, който се вижда вътре, е символичен.
- Мавзолеят е бил затворен за посетители повече от четири десетилетия, до 1991 г., а короната му е свалена по време на комунизма.
- Братята на Александър се женят в кралските дворове на Европа: единият за дъщеря на кралица Виктория, а дъщерята на другия, Алиса, е майка на принц Филип, херцог на Единбург.
- Вдовицата му Йохана Лойзингер е погребана в Грац, на гробището „Св. Леонхард“.
Турове близо до Мавзолей на Александър I Батенберг
Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Half Day Tour around Sofia and the mountains with Thermal Spa
Вижте подробности ›
ATV Off Road Tour Near Sofia Guided Quad Bike Experience
Вижте подробности ›
Plovdiv, Asen's Fortress and Bachkovo Monastery small group tour with pickup
Вижте подробности ›
Full-day Rila Monastery, Stob Pyramids and St Ivan Rilski Cave from Sofia
Вижте подробности ›Как да разгледате Мавзолея на Батенберг
- Мавзолеят е на булевард „Васил Левски“ в центъра на София и лесно се вписва в разходка из града.
- Разгледайте фасадата със стълбата, герба над вратата и купола с короната, както и изписания интериор с мраморния саркофаг.
- Вътре са изложени част от личните вещи и документи на Александър; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за посещение.
- Сградата е малка и посещението е кратко – комбинира се лесно с други забележителности в центъра.
- В съседство в този пътеводител са Орлов мост, Паметникът на Съветската армия, Паметникът на Цар Освободител и църквата „Св. Седмочисленици“.
Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.
Карта: къде се намира Мавзолей на Александър I Батенберг
Снимки: Мавзолей на Александър I Батенберг





Въпроси
Какво представлява Мавзолеят на Батенберг?
Мавзолеят на Батенберг е гробницата на княз Александър I (1857–1893), първия държавен глава на съвременна България. Намира се на булевард „Васил Левски“ в София.
Къде е Мавзолеят на Батенберг в София?
На булевард „Васил Левски“ № 81, в центъра на българската столица. До него лесно се стига пеш от други централни забележителности.
Кой е проектирал Мавзолея на Батенберг?
Проектиран е от швейцарския архитект Майер, а интериорът е изписан от художника Харалампи Тачев. Построен е между 1895 и 1897 г.
Защо Мавзолеят на Батенберг е бил затворен?
След идването на комунистическата власт сградата е затворена за посетители и е отворена отново след 1991 г. През този период короната на купола е свалена.
Наистина ли княз Александър е погребан в мавзолея?
Да. Останките му лежат под подовата плоча, а видимият отгоре полиран мраморен саркофаг е символичен.
Какво друго си заслужава да се види край Мавзолея на Батенберг?
Орлов мост, Паметникът на Цар Освободител, Паметникът на Съветската армия и църквата „Св. Седмочисленици“ са в центъра на града.
Също наблизо
Паметник на Съветската армия
София · мемориал от Студената война, частично демонтиран
200 m км разстояние
Паметник на Цар Освободител
София · бронзов цар върху черен гранит, 1907 г.
250 m км разстояние
Орлов мост
София · каменен мост от 1891 г. с четири бронзови орела
450 m км разстояние
Свети Седмочисленици
София · джамия, станала църква, над римско светилище
450 m км разстояние