Драгалевският манастир по склоновете на Витоша

Църква и манастирСофия и Западна България

Драгалевският манастир – средновековната царска обител на Витоша

Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“ се намира сред букова гора по склоновете на Витоша, над софийския квартал Драгалевци. Основан е в средата на XIV в. от цар Иван Александър и по османско време става средище на книжовна дейност. Малката му църква пази стенописи от 70-те години на XV в., а днес в обителта живеят монахини.

Стенопис в манастира показва свети Димитър в бой с цар Калоян, българския владетел, изобразен като враг на вярата. Основателят на обителта, цар Иван Александър, управлява над век по-късно.

КъдеПо склоновете на Витоша над софийския квартал Драгалевци, край пътя към хижа „Алеко“ и Черни връх

ВидПравославен девически манастир на Българската православна църква, основан през XIV в., със средновековна църква

Подходящо заЛюбители на средновековните стенописи и българската история и на тиха разходка в гората край София

Как се стигаПо асфалтиран път от софийския квартал Драгалевци, нагоре по склона на Витоша

Историята на Драгалевския манастир

Манастирът е основан около 1345 г. от цар Иван Александър, по времето на Второто българско царство. Той е ставропигиален, т.е. подчинен пряко на патриарха и освободен от данъци и от намеса на местни управители и владици. Тези най-стари сведения са от Витошката златопечатна грамота на цар Иван Шишман, с която на обителта се дават земи и данъчни облекчения, сред тях селото Новачене. Манастирът става прочут и е наричан „Царски манастир“; макар да не е лавра, той е най-издигнатият сред 14-те манастира на т.нар. Софийска Света гора.

През 1382 г. София пада под османска власт, а манастирът е опожарен и запустява. Възстановен е през втората половина на XV в. През 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата, а надписът над входната врата и ктиторските портрети на Мавър, жена му Вида и синовете им Никола и Страхил са с особена стойност. Скоро обителта се превръща в оживено средище на книжовна и просветителска дейност, а от XIV до XVI в. е център на Софийската книжовна школа.

Тук се преписват и създават много книги. Четвероевангелие от 1469 г. нарича мястото „месте Царскьй обители“, четвероевангелие от 1534 г. е изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София, а псалтир от XVI в. е съставен от братята Данаил, Стоян и Владко. Монахът Йов Касинец съставя тук Боянския поменик, списък на средновековни български владетели, който филологът Виктор Григорович открива през 1854 г. в Боянската църква. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител.

През XVIII в. църквата е украсена с нови стенописи, а иконостасът е изработен и поставен от майстори от Софийско. През 1818 г. храмът е разширен на север, а през 1932 г. към него е добавен нов наос, така че двете му части днес са едно цяло – паметник на културата от национално значение.

През 1871–1872 г., при основаването и работата на софийския комитет, Васил Левски многократно отсяда в манастира. Игуменът, йеромонах Генадий, го води при верни хора в града и околните села, където се основават комитетите, пренася комитетската поща, а често революционни събрания стават тук. По-късно български екзарх Стефан изгражда в двора резиденция на Светия Синод, която посещават цар Борис III и принц Кирил. Днес обителта е женски манастир, а старата църква е единствената оцеляла средновековна сграда.

Любопитно за Драгалевския манастир

Стенопис в църквата показва свети Димитър Солунски в бой с българския цар Калоян, изобразен като враг на вярата.
Светците воини Димитър, Георги и Меркурий в горната част на западната фасада са от 1475–1476 г. и носят реалистични рицарски доспехи от епохата, а Димитър и Меркурий имат шпори.
Боянският поменик, списък на средновековни български владетели, е съставен от монах на тази обител и е открит през 1854 г. в Боянската църква.
Радослав Мавър, жена му Вида и синовете им Никола и Страхил са изобразени като ктитори в портрети вътре в църквата.
Манастирът е наричан „Царски манастир“ и е най-издигнатият сред 14-те манастира на Софийската Света гора, макар да не е лавра.
През 1871–1872 г. Васил Левски отсяда тук многократно, а игуменът го води при съмишленици в София и селата.

Турове близо до Драгалевски манастир

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Private Vitosha Mountains Hiking with Black peak & Dragalevtsi Monastery

★ 4,3 (19 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

Dragalevtsi Monastery Self-Guided

1 ч

Вижте подробности ›

Half Day Tour around Sofia and the mountains with Thermal Spa

★ 5 (47 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

ATV Off Road Tour Near Sofia Guided Quad Bike Experience

★ 5 (28 отзива) · 1,5 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Драгалевския манастир

Манастирът е сред букова гора по склоновете на Витоша и се стига по асфалтиран път от софийския квартал Драгалевци.
От средновековния комплекс е оцеляла само манастирската църква; останалите сгради наоколо са нови, в български национален стил.
Потърсете ктиторските портрети на Радослав Мавър и семейството му, стенописите със светци воини на горната част на западната стена и иконите на Никола Образописов от XIX в.
Това е действащ девически манастир, затова се облечете скромно и преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за посещение.
Боянската църква е на около 4 км, а Мавзолеят на Батенберг, Паметникът на Съветската армия и църквата „Седмочисленици“ – на около 8 км.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Драгалевски манастир

Снимки: Драгалевски манастир

Въпроси

Какво представлява Драгалевският манастир?

Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“ е български православен манастир по склоновете на Витоша над София. Основан е през XIV в. от цар Иван Александър, а днес в него живеят монахини.

Кой и кога е основал Драгалевския манастир?

Цар Иван Александър го основава около 1345 г., по времето на Второто българско царство. За пръв път се споменава в грамота на цар Иван Шишман.

Какво може да се види в църквата?

Малката църква пази стенописи от XV в., сред тях ктиторските портрети на Радослав Мавър и семейството му и светци воини на западната стена. Иконите са на зографа Никола Образописов от XIX в.

Защо манастирът е важен за българската култура?

От XIV до XVI в. той е център на Софийската книжовна школа, където са преписани и създадени четвероевангелия, псалтир и Боянският поменик.

Каква е връзката с Васил Левски?

През 1871–1872 г. Левски многократно отсяда в манастира по време на основаването на софийския комитет, а игуменът го води при верни хора.

Какво друго си заслужава да се види край Драгалевския манастир?

Боянската църква е на около 4 км. Мавзолеят на Батенберг, Паметникът на Съветската армия и църквата „Седмочисленици“ са на около 8 км.