Дворецът „Врана“ – царската резиденция в покрайнините на София
Дворецът „Врана“ е царски дворец с парк в покрайнините на София, където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си. Построен от 1904 г. като ловна хижа и от 1909 г. като голям дворец, той съчетава византийски влияния, възрожденски традиции и арнуво, а в парка му растат над 400 растителни вида.
Цар Фердинанд, запален орнитолог, според преданието наименувал имението си край София на първата кацнала на покрива птица – ято врани.
Историята на дворец „Врана“
Преди Освобождението на това място е бил чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров, съратник на Васил Левски, първо го наема от наследниците на пашата, а после го откупува, но финансови затруднения го принуждават да го ипотекира и имотът е обявен за публичен търг. Купува го д-р Никола Странски, придворен аптекар на княз Фердинанд I, който само седмица по-късно го отстъпва на княза. От 1898 г. Фердинанд, по-късно цар, събира тук голямо имение, като купува парцели от местните селяни, и създава парк.
Дворцовият комплекс се състои от две сгради. Първата е двуетажна ловна хижа, построена през 1904 г. по проект на арх. Георги Фингов; описвана е като изящна интерпретация на пловдивския барокс виенски декоративни елементи. Втората – новият дворец на арх. Никола Лазаров – е построена главно между 1909 и 1914 г. В нея се смесват византийски влияния, традиции на Възраждането, арнуво и френски класицизъм. Вътре има таван от дърворезба, дъбова ламперия и делфтваре, а стар асансьор „Шиндлер“ още работи. Карелската столова, обзаведена с мебели от карелска бреза, изработени от майстори, изпратени от Русия, е подарък от Русия.
След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. „Врана“ преминава към Борис III. Тук той посрещнал новото правителство след военния преврат на 9 юни 1923 г. Борис умира през 1943 г. и имението преминава към малкия му син и наследник. През Втората световна война главната сграда е бомбардирана, частично повредена и възстановена до 1947 г. След премахването на монархията комунистическата власт поема „Врана“, която служи за резиденция на политическото ръководство, между другото и на Георги Димитров.
След края на комунизма Конституционният съд връща през юни 1998 г. „Врана“ на последния цар и на сестра му Мария Луиза. През 1999 г. паркът е дарен на Столичната община, за да бъде отворен за обществото. От 2011 г. дворецът се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“, който се стреми да го реставрира във вида му от 1909 г. и да създаде научен институт и царски музей. За собствеността върху царските имоти в България се води дълъг обществен спор, а управлението на парка се променя отново през 2025 г.
Любопитно за дворец „Врана“
- Според преданието Фердинанд нарекъл имението на първите птици, кацнали на покрива му – ято врани, типични за Софийското поле по онова време.
- Карелската столова е обзаведена изцяло с карелска бреза (маса, столове и ламперия), изработена от майстори, изпратени специално от Русия.
- Стаите на двореца са проектирани в различни стилове: бароков, австрийски дворцов, български национален, а кабинетът – във венециански стил.
- На първия етаж има киносалон и чайни зали, на втория са апартаментите, а третият е бил за прислугата и придворните.
- Таванът от дърворезба е дело на дебърските майстори Филипови, а стар асансьор „Шиндлер“ още действа.
- Фердинанд купува земята на малки парцели; актовете за покупка се пазят в Държавната агенция „Архиви“, а руски заем от 3 млн. златни франка през 1911–1912 г. помага за финансирането, като гаранция е имението.
Турове близо до Дворецът „Врана“
Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Half Day Tour around Sofia and the mountains with Thermal Spa
Вижте подробности ›
ATV Off Road Tour Near Sofia Guided Quad Bike Experience
Вижте подробности ›
Plovdiv, Asen's Fortress and Bachkovo Monastery small group tour with pickup
Вижте подробности ›
Full-day Rila Monastery, Stob Pyramids and St Ivan Rilski Cave from Sofia
Вижте подробности ›Как да разгледате дворец „Врана“
- Дворецът и паркът са в покрайнините на София; паркът е известен с над 400 растителни вида, езеро и няколко алпинеума и е национален паметник на ландшафтната архитектура.
- От юни 2013 г. паркът е отворен за посетители през почивните дни с организирани групи, а специален автобус X50 го свързва с Орлов мост в тези дни.
- Достъпът и управлението са се променяли няколко пъти, последно през 2025 г., затова преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за достъп.
- Части от комплекса остават резиденция на бившето царско семейство, затова не всичко е достъпно за посетители.
- В този сайт са описани и близките Орлов мост, Мавзолеят на Александър Батенберг и Паметникът на Цар Освободител – всеки на около 10 км.
Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.
Карта: къде се намира Дворецът „Врана“
Снимки: Дворецът „Врана“


Въпроси
Какво представлява дворец „Врана“?
Дворецът „Врана“ е царски дворец с ловна хижа и парк в покрайнините на София. Тук Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си.
Къде е дворец „Врана“ и как се стига до него?
Намира се в покрайнините на София, на 571 м надморска височина. В миналото през почивните дни го е свързвал автобус X50 с Орлов мост, затова проверете актуалните възможности.
Защо се казва „Врана“?
Според българската Уикипедия цар Фердинанд, запален орнитолог, нарекъл имението на първата птица, кацнала на покрива му – ято врани.
Кой е построил дворец „Врана“?
Ловната хижа е построена през 1904 г. от арх. Георги Фингов, а новият дворец главно между 1909 и 1914 г. от арх. Никола Лазаров за цар Фердинанд I.
Може ли да се посети дворец „Врана“ и паркът му?
Паркът е даран на Столичната община и отворен за обществото, а от 2013 г. посещенията на двореца се организират в групи през почивните дни. Редът се е променял, затова проверете актуалното положение, преди да тръгнете.
Какво друго си заслужава да се види край дворец „Врана“?
Орлов мост, Мавзолеят на Александър Батенберг, Паметникът на Съветската армия и Паметникът на Цар Освободител са на около 10 км и са описани в този сайт.
Също наблизо
Орлов мост
София · каменен мост от 1891 г. с четири бронзови орела
9,5 km км разстояние
Паметник на Съветската армия
София · мемориал от Студената война, частично демонтиран
10 km км разстояние
Мавзолей на Александър I Батенберг
София · гробницата на първия български княз
10 km км разстояние
Паметник на Цар Освободител
София · бронзов цар върху черен гранит, 1907 г.
10 km км разстояние