Варненският халколитен некропол – праисторически гробове, пълни със злато
Варненският халколитен некропол е праисторически гробищен комплекс в западната промишлена зона на Варна, на няколко километра от центъра. Гробовете от епохата на медта са дали около шест килограма злато и са сред ключовите обекти на световната праистория. На терена няма много за гледане, но находките във варненския музей го правят едно от най-интересните места за всеки, който се вълнува от ранна Европа.
През 1972 г. багерист, прокопаващ траншея за кабел, попада на гробове от V хилядолетие пр. Хр. и на около 3000 златни предмета. Някои от най-богатите гробове изобщо не съдържат скелет.
Историята на Варненския халколитен некропол
Историята започва през октомври 1972 г., когато багеристът Райчо Маринов прокопава траншея за подземен кабел в западната промишлена зона на Варна. В изкопаната пръст той забелязва метални предмети и каменни сечива и предава намереното на музейни уредници. На 30 октомври първите артефакти са предадени във Варненския археологически музей и скоро става ясно, че багерът е навлязъл в халколитен некропол – една гробна яма вече е унищожена. Следват системни разкопки под ръководството на Михаил Лазаров и най-вече на Иван Иванов, които продължават с прекъсвания до 1991 г.
Регистрирани са близо 300 гроба, а около 30% от некропола още не е проучена. Те принадлежат на културата Варна – местния вариант на комплекса Коджадермен–Гумелница–Караново VI от халколита, а радиовъглеродните проби поставят погребенията между около 4600 и 4300 г. пр. Хр. Част от покойниците са положени свити на една страна, други – изпънати по гръб. В гробовете има керамика, кремъчни и обсидианови острия, медни сечива, мъниста и раковини, но най-голяма слава носи златото: над 3000 предмета с тегло около шест килограма – от диадеми и гривни до дребни мъниста и апликации във форма на бик, пришивани към облеклото.
Богатството е изключително неравномерно разпределено. В три гроба се пазят над половината от цялото злато и във всеки от тях има скиптър. В гроб 43 е положен мъж на около 40–50 години, заобиколен от 990 златни предмета с тегло около 1,5 кг, скиптър, наподобяващ боздуган, и медни сечива; изследователите го определят като вожд на рода, жрец или златар. Много от най-богатите гробове обаче са без тяло: тези символични гробове, наричани кенотафи, са снабдени със злато, а в три от тях са открити маски от слабо изпечена глина с позлата. Наниз от къси цилиндрични златни мъниста от гроб 3 се смята за най-старото известно златно украшение.
Находките показват и колко далеч стигат връзките на общността. Медта идва от залежи край Стара Загора, солта вероятно от солната мина край Провадия, а мидите спондилус от Средиземноморието може да са служили като примитивни пари. Някои изследователи допускат контакти чак до Долна Волга и Циклад. Всичко това се тълкува като свидетелство за представи за отвъдния живот и за ясно изразена социална йерархия – това е най-старото известно погребение на мъж от елита.
От 1973 г. варненското злато обикаля света, а през 1982 г. е показано седем месеца в Япония с голяма гласност. По-късно е видяно в много други страни, а през 1998–1999 г. – за първи път в Съединените щати. Днес предметите могат да се видят във Варненския археологически музей и в Националния исторически музей в София, а споровете как да се изтълкува обществото, погребвало мъртвите си по този начин, продължават.
Любопитно за Варненския некропол
- Некрополът е открит случайно: заслугата е на багериста, забелязал метал в изкопаната пръст при прокопаване на кабелна траншея през октомври 1972 г.
- Няколко от най-богатите на злато гробове са символични и изобщо не съдържат скелет, а само дарове и – в три случая – глинени маски със златна украса.
- Само в гроб 43 са открити 990 златни предмета – повече злато, отколкото в целия останал некропол.
- Мидите спондилус от Средиземноморието, намерени в гробовете, може да са служили като примитивна форма на пари.
- Мънистата от карнеол в гробовете имат точно 32 фасетки – смята се, че това е вероятно най-ранното фасетиране на толкова твърд камък като халцедона.
- През 1982 г. находките са изложени седем месеца в Япония под името „Най-старото злато в света“, а изложбата поражда два пълнометражни телевизионни документални филма.
Турове близо до Варненски халколитен некропол
Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:
Как да разгледате Варненския некропол и находките от него
- Най-доброто от златото е изложено във Варненския археологически музей, а още предмети има в Националния исторически музей в София; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време.
- Самият некропол се намира в промишлена зона край Варненското езеро. Източниците не описват условия за посетители на обекта, затова е добре да се информирате на място, преди да правите специално пътуване.
- Около 30% от гробищната площ още не е проучена, така че представата за обекта може да се промени.
- Във Варна и околностите посещението лесно се съчетава с Римските терми (на около 5 км), двореца Евксиноград (на около 11 км) и Аладжа манастир (на около 14 км).
Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.
Карта: къде се намира Варненски халколитен некропол
Снимки: Варненски халколитен некропол





Въпроси
Какво представлява Варненският халколитен некропол?
Това е халколитен некропол в западната промишлена зона на Варна, известен с около 3000 златни предмета. Смята се за един от ключовите археологически обекти на световната праистория.
Колко е старо златото от Варненския некропол?
Радиовъглеродните проби поставят гробовете между около 4600 и 4300 г. пр. Хр. Златото често е наричано най-старото обработено злато в света.
Колко злато е намерено във Варна?
Археолозите са открили над 3000 златни предмета с общо тегло около шест килограма. Само в гроб 43 има 990 предмета.
Къде може да се види варненското злато?
Находките са изложени във Варненския археологически музей и в Националния исторически музей в София. Преди да тръгнете, проверете актуалното работно време.
Кой е открил Варненския некропол?
Открит е случайно през октомври 1972 г. от багериста Райчо Маринов. После разкопките са водени от Михаил Лазаров и Иван Иванов.
Защо някои гробове във Варна са празни?
В някои гробове няма скелет, а само погребален инвентар – наричат се кенотафи или символични гробове. Те са сред най-богатите на злато.
Също наблизо
Римски терми във Варна
Варна · най-голямата римска баня на Балканите, после затвор
4,5 km км разстояние
Евксиноград
Варна · дворец във френски стил, парк с редки дървета и изба
11 km км разстояние
Аладжа манастир
Варна · средновековен скален манастир в горска скала
14 km км разстояние
Марцианопол
Девня · римска столица на Мизия с амфитеатър и мозайки
23 km км разстояние



