Сердика, останки от римската крепост в центъра на София

Тракийско и римскоСофия и Западна България

Сердика – римският град под днешна София

Сердика е римският град, стоял на мястото на днешна София, а разкритите му порти, стени и други останки се виждат в сърцето на българската столица. Била е провинциална столица, родно място на императори и мястото, където през 311 г. е издаден знаменит едикт за толерантност. Разходката сред тях е увлекателно пътуване през две хилядолетия напластена история.

Император Константин казал за нея „Сердика е моят Рим“ и дори обмислял да я направи столица вместо Константинопол. Днес Сердика лежи под тротоарите и подлезите на София.

КъдеЦентърът на София, столицата на България

ВидРимски и късноантичен град с крепостни стени, порти и обществени сгради

Подходящо заЛюбители на античната история и градски изследователи, които обичат да откриват римски пластове в съвременен град

Как се стигаВ сърцето на София; останките са пръснати из центъра, затова най-добре е да се обиколят пеш

Историята на Сердика

Келтското племе серди дава името на града. Най-ранното споменаване е в атински надпис от I в. пр. Хр., който говори за „града на сердите“, а римският пълководец Крас е записан като победител над племето. Римляните овладяват мястото в края на I в. пр. Хр. след упорита съпротива. При император Траян (98–117 г.) Сердика получава статут на самоуправляващ се град (муниципиум) и е наречена Улпия Сердика; вероятно тогава започва и по-сериозното ѝ укрепване.

През 170 г. костобоките опожаряват града. Той е възстановен през 176–180 г. при Марк Аврелий и сина му Комод, този път с първите си защитни стени: правоъгълник с размери около 340 на 560 метра, около 17,5 ха, с кръгли и триъгълни кули и четири порти, всяка защитена с бастион от двойни кули. Строителен надпис, открит при западната порта, документира работата. Градът скоро надраства стените си и се разраства с обществени бани, административни и култови сгради, гражданска базилика и голям театър. Когато император Диоклециан разделя Дакия, Сердика става столица на Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea), а императорите Аврелиан и Галерий са родени там. Готски набег през 268 г. опожарява части от града, включително театъра.

Големият момент на Сердика идва през IV в. През 311 г. Галерий издава Сердикийския едикт – едикт за толерантност, който слага край на Диоклециановото гонение срещу християните и дава на християнството статут на признат култ, две години преди Миланския едикт. Константин Велики пребивава тук дълго, остава известен с думите „Сердика е моят Рим“ и според преданието обмислял да я направи столица на империята вместо Константинопол. При него градът нараства на север с втора, външна стена, обхващаща още около 85 ха, а над останките на по-стария театър е изграден амфитеатър. Около 343 г. тук заседава църковен събор. Осем хореи (складове), открити в югозападната част, подсказват, че Сердика е била регионален снабдителен център, свързан с Дунав.

Хуните опустошават Сердика през 447 г., а император Юстиниан я възстановява през VI в. и я нарича Триадица. Юстиниановите строители повдигат и удебеляват стените и добавят нови триъгълни кули, а бастионите при портите от подковообразни стават петоъгълни. На 9 април 809 г., на Великден, гражданите отварят вратите пред хан Крум и градът е присъединен към България; старото твърдение, че Крум го е разрушил, българските археолози определят като крайно пресилено. Стените постепенно са сринати, най-вече през XIV–XV в., а само ниски фрагменти оцеляват до първите години на младата българска столица, преди да изчезнат.

Античният град остава заровен, докато съвременното строителство не започва да го връща. През 1969 г. изграждането на подлез пред тогавашния Партиен дом довежда до първата значима реставрация и представяне на част от крепостта. Днес останките включват Комплекса „Антична Сердика“, източната и западната порта, участъци от стените, терми, мост над реката край Лъвов мост, църквата „Свети Георги“ ротонда от IV в., амфитеатъра и гробниците и базиликите под църквата „Света София“.

Любопитно за Сердика

Сердикийският едикт от 311 г. предхожда Миланския с две години; той предлага условна толерантност, докато Милан отпада условието да не се нарушава редът.
Константин Велики е запомнен с фразата „Sardica mea Roma est“ – „Сердика е моят Рим“.
Императорите Аврелиан и Галерий са родени в Сердика.
Стените някога са се издигали на около десет метра над земята, а кулите – до четиринадесет метра.
Осем римски хореи (складове), открити в рамките на стените, подсказват, че градът е снабдявал армията по Дунав.
Връх Сердика на остров Ливингстън в Антарктика е наречен на града, а Сердика е и титулярна епархия на Римокатолическата църква.

Турове близо до Сердика

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Half Day Tour around Sofia and the mountains with Thermal Spa

★ 5 (47 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

ATV Off Road Tour Near Sofia Guided Quad Bike Experience

★ 5 (28 отзива) · 1,5 ч

Вижте подробности ›

Plovdiv, Asen's Fortress and Bachkovo Monastery small group tour with pickup

★ 5 (27 отзива) · 9 ч

Вижте подробности ›

Full-day Rila Monastery, Stob Pyramids and St Ivan Rilski Cave from Sofia

★ 5 (24 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Сердика

Останките са пръснати из центъра на София, а не събрани в една ограда, затова отделете време за разходка между тях.
Източната порта на късноантична Сердика се вижда в подлеза на Ларгото, където е изложен и блок със строителен надпис от северната порта.
Част от западната порта се вижда под нивото на улицата в двора на новата католическа катедрала.
Наблизо са амфитеатърът на Сердика, ротондата „Свети Георги“ и църквата „Света София“. Преди да тръгнете, проверете актуалното работно време.
В интернет има виртуален справочник за древния град, към който препраща Уикипедия.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Сердика

Снимки: Сердика

София, гледка, свързана с древна Сердика, снимка 2

София, гледка, свързана с древна Сердика, снимка 3

София, гледка, свързана с древна Сердика, снимка 4

София, гледка, свързана с древна Сердика, снимка 5

София, гледка, свързана с древна Сердика, снимка 6

Въпроси

Какво е била Сердика?

Сердика е римският град, стоял на мястото на днешна София. Става провинциална столица и важен политически и икономически център.

Къде може да се види Сердика днес в София?

Останки са изложени из центъра, включително източната порта в подлеза на Ларгото, участъци от стените, термите, амфитеатърът и ротондата „Свети Георги“.

Защо Сердика е важна за християнството?

През 311 г. император Галерий издава тук Сердикийския едикт – едикт за толерантност, който слага край на гоненията срещу християните. Около 343 г. в града заседава и църковен събор.

Наистина ли Константин е искал да направи Сердика столица?

Известен е с думите „Сердика е моят Рим“ и според преданието обмислял да я направи столица вместо Константинопол, но този план не се осъществява.

Кои императори са родени в Сердика?

Аврелиан и Галерий са родени там.

Колко голяма е била римската Сердика?

Първата крепост, изградена през 176–180 г., е заемала около 17,5 ха. При Константин оградената площ нараства на север с около 85 ха.