Тракийско и римскоСофия и Западна България

Римският амфитеатър на Сердика – арена в центъра на София

Софийският римски амфитеатър е арена на древния град Улпия Сердика, днешна София, изградена в края на III и началото на IV в. Той е един от най-големите în Източната Римска империя и най-големият на територията на днешна България. Руините му са в центъра на града, а част от тях се виждат в модерна сграда.

През 2004 г. строители, копаещи за хотел в центъра на София, попадат на римска арена за до 25 000 зрители. Под нея лежи по-стар театър, опожарен от готите.

КъдеЦентърът на София, на юг от булевард „Княз Александър Дондуков“, близо до останките на древна Сердика

ВидРимски амфитеатър (края на III – началото на IV в.), построен върху по-стар римски театър

Подходящо заЛюбители на римската история, кратка спирка в центъра и любопитни пътешественици

Как се стигаВ центъра на града; видимите за публиката останки са в приземния етаж на модерна сграда

Историята на римския амфитеатър на Сердика

Преди арената е имало театър. В римския град Улпия Сердика, днешна София, извън стените е изграден театър с ширина около 55 метра, през II или III в., вероятно по същото време като защитните стени на града при император Комод. Той е действал по времето на Септимий Север и Каракала. Готско нашествие през втората половина на III в. опожарява незащитената сграда и тя е изоставена завинаги.

Амфитеатърът е изграден върху руините ѝ на два етапа, в края на III и началото на IV в., по времето на императорите Диоклециан и Константин Велики. Монети и керамика, сред които рядък бронзов медальон с Антиной, подкрепят тази датировка, а монети, намерени във варовия разтвор, подсказват, че амфитеатърът е разширен и ремонтиран около 324–330 г. Овалната му арена е с размери 60,5 на 43 метра, а сградата е предвидена за между 20 000 и 25 000 зрители. Разполагала се е извън градските стени, на около 300 метра от Източната порта, и е служела за битки между гладиатори и диви животни.

Разкопките разкриват грижливо планирана сграда. Две главни порти, западна и източна, са свързани с подземен водосточен канал. Западната порта е широка 3,5 метра и вероятно е била увенчана с арка, висока около пет метра. В южната част се е намирала трибуна за високопоставени лица, а порти с плъзгащи се врати са пускали животните в арената. Части от стените са изградени в техниката opus mixtum, която съчетава камък и тухла. Сред находките са кости на мечки и диви свине, стотици бронзови монети и глинени тухли с отпечатъци от стъпки на кози, кучета и котки.

Арената действа по-малко от век. Към V в. тя вече е изоставена, може би заради политиката на Теодосий I срещу старите езически култове и игри. През V и VI в. пришълци си строят домове в бившата арена, а останалите стени по-късно служат за сезонен лагер на византийски войски, за складове и за подслон. По османско време руините са използвани като източник на строителен камък.

Следа се появява още през 1919 г., когато близо до днешната сграда на Министерския съвет е намерена каменна плоча с изображение на фасада на амфитеатър и сражения между гладиатори и диви животни, сред които крокодили, мечки, бикове и диви котки. Самата арена е открита случайно през април 2004 г., в началото на строежа на хотел. Следват разкопки през 2005 и 2006 г. Източният вход и участъкът в имота на хотела, около една шеста от цялата сграда, са запазени и вградени в приземния етаж на хотела. Други части, сред които западният вход, са разкрити в съседен имот и започва кампания срещу планираното ново строителство на това място.

Любопитно за римския амфитеатър на Сердика

Арената е открита случайно през 2004 г., когато започва строежът на хотел в центъра на града.
Археолозите намират по-стар римски театър на около пет метра под амфитеатъра.
Каменна плоча, намерена през 1919 г., показва битки на крокодили, мечки, бикове и диви котки; смята се, че е рекламирала игрите на входа на града.
Глинени тухли от обекта носят отпечатъци от стъпки на кози, кучета и котки, преминали по тях, докато са били още меки.
Рядък бронзов медальон с Антиной, намерен на обекта, помага на учените да датират амфитеатъра.
Част от арената е вградена в приземния етаж на модерен хотел, така че пътешествениците могат да видят римски стени на закрито.

Турове близо до Римски амфитеатър на Сердика

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Half Day Tour around Sofia and the mountains with Thermal Spa

★ 5 (47 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

ATV Off Road Tour Near Sofia Guided Quad Bike Experience

★ 5 (28 отзива) · 1,5 ч

Вижте подробности ›

Plovdiv, Asen's Fortress and Bachkovo Monastery small group tour with pickup

★ 5 (27 отзива) · 9 ч

Вижте подробности ›

Full-day Rila Monastery, Stob Pyramids and St Ivan Rilski Cave from Sofia

★ 5 (24 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате римския амфитеатър на Сердика

Запазеният източен вход и участъкът от арената в имота на хотела се виждат в приземния етаж на сградата, където е показана и малка експозиция от монети и керамика от разкопките.
Руините са на юг от булевард „Княз Александър Дондуков“, между Гьоте-института и посолството на Великобритания, на кратка разходка от другите забележителности в центъра на София.
Потърсете входа на арената, подземното ниво, част от местата за сядане и портите, през които са пускани животните.
Условията за достъп до подобни обекти могат да се променят, затова преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за посещение.
Ротондата „Свети Георги“, църквата „Света София“, Паметникът на Незнайния воин и Мавзолеят на Георги Димитров са на съвсем кратко разстояние.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Римски амфитеатър на Сердика

Снимки: Римски амфитеатър на Сердика

Въпроси

Какво представлява римският амфитеатър на Сердика?

Това са руините на римска арена в древния град Улпия Сердика, днешна София. Построен в края на III и началото на IV в., той е приемал битки между гладиатори и диви животни.

Къде се намира римският амфитеатър на Сердика?

Намира се в центъра на София, на юг от булевард „Княз Александър Дондуков“, между Гьоте-института и посолството на Великобритания.

Колко голям е бил амфитеатърът на Сердика?

Арената е с размери 60,5 на 43 метра, а сградата е побирала между 20 000 и 25 000 зрители. Това е най-големият римски амфитеатър на територията на днешна България.

Как е открит амфитеатърът на Сердика?

Открит е случайно през април 2004 г. в началото на строежа на хотел. Следват разкопки през 2005 и 2006 г., а каменна плоча, намерена през 1919 г., вече е подсказвала, че има амфитеатър.

Имало ли е театър преди амфитеатъра?

Да. На мястото е имало по-стар римски театър с ширина около 55 метра, опожарен при готско нашествие през III в., който лежи на около пет метра под руините на амфитеатъра.

Какво друго да видите край амфитеатъра на Сердика?

Ротондата „Свети Георги“, църквата „Света София“, Паметникът на Незнайния воин и Мавзолеят на Георги Димитров са наблизо в центъра на София.