Тракийско и римскоСофия и Западна България

Гърленският храм-кладенец – подземното светилище край Гърло

Гърленският храм-кладенец е подземна сводеста камера с дълбок кладенец, скрита в гориста местност северно от село Гърло в област Перник. Откривателката му го свързва със свещените кладенци на нурагическата култура от Сардиния, поради което той е единствен по рода си на Балканите. Това е наградно отклонение встрани от туристическите пътеки за всеки, който обича археологическите загадки.

Дълбоко в гориста урва в Западна България има сводеста подземна камера, построена над извор. Най-близкият ѝ аналог е на остров Сардиния, далеч отвъд морето.

КъдеЗалесен склон под връх Кула, северно от село Гърло, област Перник, Западна България

ВидПраисторически подземен храм-кладенец със сводеста камера

Подходящо заЛюбители на археологията, туристи и всички, привлечени от неразгадани тайни

Как се стигаПо черен път от Гърло към микроязовир „Красава“, после около 15 минути пеша по немаркирана пътека

Историята на Гърленския храм-кладенец

Съоръжението се намира в малка падина, осеяна с изворчета, на североизточния склон на връх Кула, в северния дял на Гребен планина, в местността Пусто Гърло. Открито е при разкопки през 1972 г. от екип под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова. Тя го датира към XI в. пр. Хр., а в българската Уикипедия е посочен по-широк период – XII–X в. пр. Хр. Тъй като проучванията не са били системни, много от тълкуванията на постройката остават хипотези.

Отначало разкопвачите смятали, че са открили куполна гробница, вкопана в склона, подобна на късните тесалийски. Само че при тях дромосът е на едно ниво с толоса, а тук в пода се очертала широко отворена шахта. Идеята за погребален паметник била изоставена, когато екипът открил кости на жертвени животни, които показвали култов характер. Каменно стълбище, отчасти на открито и отчасти под земята, води надолу към кръгла сводеста камера с диаметър около 4,2 метра и кръгъл отвор към небето на върха на свода. В средата, точно над извора, е кладенец с дълбочина около пет метра.

В търсене на аналози проф. Митова-Джонова разглежда големите древни водоемни съоръжения от Микена и Палестина, но при тях няма толос. През 1982 г. тя пътува до Сардиния и обхожда много от свещените кладенци и кулите-нураги на острова. Там установява, че храм-кладенецът при Балао съвпада по размери и градеж с гърленския, и свързва Гърло с ранна фаза на културата, която по-късно издига нурагите. На Сардиния са известни около седемдесет такива кладенци, а подобни обекти се споменават и в Крим и Палестина.

Теренът допълва загадката. На Сардиния свещените кладенци са на равни платовидни места, а Гърло е полувкопан в стръмен планински скат, което е направило строежа много по-сложен. Кладенецът е изграден при най-високия извор на склона, а по него са документирани девет изворчета. Местни жители си спомнят каменно корито от четири блока западно от кладенеца, което е оцеляло до края на 60-те години, както и знаци, издълбани в скалите над него. На около 150 метра на изток има малка римска баня, захранвана от същите подземни води.

Кой е построил светилището и защо, остава отворен въпрос. Според проф. Митова-Джонова тук са се почитали божества на водата, и по-точно на подземните води. Преселници от нурагическия свят може да са искали свято място в новата си родина, или местни хора може да са насочили строителите. Екипът ѝ отбелязва и възможни подобни обекти в други села на Пернишко. След 2004 г. статиите на инж. Любомир Цонев и проектът „Балкански мегалити“ помагат за популяризирането на обекта.

Любопитно за Гърленския храм-кладенец

В българската Уикипедия обектът е наречен уникален архитектурен паметник на Балканите – без предшестващи и без последващи постройки от същия тип.
Отначало бил сметнат за гробница. Едва костите на жертвени животни показали, че е място за богослужение.
През 1982 г. откривателката му посещава Сардиния, за да го сравни със свещените кладенци там, и намира, че най-близък е храм-кладенецът при Балао.
На Сардиния подобни кладенци са на равен терен, а Гърло е изсечен в стръмен склон, което прави българския много по-сложен за построяване.
Кладенецът е при най-високия извор на склона, а по хълма са документирани девет изворчета.
Според английската Уикипедия точно над храма е устроено слънчево светилище; днес скалите и терена му са обрасли с млада гора.

Турове близо до Гърленски храм-кладенец

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Half Day Tour around Sofia and the mountains with Thermal Spa

★ 5 (47 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

ATV Off Road Tour Near Sofia Guided Quad Bike Experience

★ 5 (28 отзива) · 1,5 ч

Вижте подробности ›

Plovdiv, Asen's Fortress and Bachkovo Monastery small group tour with pickup

★ 5 (27 отзива) · 9 ч

Вижте подробности ›

Full-day Rila Monastery, Stob Pyramids and St Ivan Rilski Cave from Sofia

★ 5 (24 отзива) · 6 ч

Вижте подробности ›

Как да стигнете до Гърленския храм-кладенец

Обектът е северно от село Гърло. Черен път води до стената на микроязовир „Красава“; след дъжд бродовете през потока може да се минат само с високопроходим автомобил 4x4.
От стената на язовира се върви около 15 минути пеша. Няма указателна табела и пътеката не е маркирана, затова е добре да попитате местните за посока и да обуете здрави обувки.
Последният участък се изкачва през гъста гора и храсти, без ясна пътека, до терасата около купола.
Потърсете каменните стъпала, сводестата камера с кръглия отвор и кладенеца; на около 150 метра на изток има малка римска баня.
В източниците не се споменават съоръжения за посетители и работно време; проверете актуалните условия, преди да тръгнете.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Гърленски храм-кладенец

Снимки: Гърленски храм-кладенец

Въпроси

Какво представлява Гърленският храм-кладенец?

Това е праисторически подземен храм-кладенец край село Гърло в област Перник. Стълбище води към кръгла сводеста камера, построена над дълбок кладенец.

Колко е стар Гърленският храм-кладенец?

Откривателката му проф. Димитрина Митова-Джонова го датира към XI в. пр. Хр. В българската Уикипедия е посочен и периодът XII–X в. пр. Хр.

Защо се сравнява със Сардиния?

Планът – подземна сводеста камера с кладенец, към която води стълба – силно напомня свещените кладенци на нурагическата цивилизация. Храм-кладенецът при Балао се описва като почти идентичен.

Къде се намира Гърленският храм-кладенец?

На залесен склон северно от село Гърло в област Перник, Западна България, близо до микроязовир „Красава“.

Как се стига до Гърленския храм-кладенец?

От Гърло черен път води към язовира, а оттам до обекта се върви около 15 минути пеша по немаркирана пътека. Препоръчително е да попитате местните за посока.

Кой е построил Гърленския храм-кладенец?

Не е известно. Изследователите допускат хора, свързани с нурагическата култура от Сардиния, или местни строители, а въпросът остава открит.