Тракийско и римскоСофия и Западна България

Пещерата Магура – праисторическата галерия край Белоградчик

Пещерата Магура се отваря в варовиков хълм край село Рабиша в Северозападна България, в района на Белоградчик. Нейните 2,5 км галерии съчетават огромни зали със сталактити и сталагмити с над 750 праисторически рисунки – едно от най-впечатляващите скални изкуства на Балканите. Тя е достойна спирка за всеки, който обикаля северозапада.

Праисторически художници са рисували тук с прилепово гуано, а една група квадрати е изтълкувана като слънчев календар. В страничен ръкав на пещерата се прави и пенливо вино.

КъдеКрай село Рабиша, община Белоградчик, област Видин, във варовиков хълм с височина 461 м

ВидБлагоустроена пещера с праисторически стенописи, природна забележителност и убежище на прилепи

Подходящо заЛюбители на пещерите и праистория, семейства и посетители, които съчетават обиколката с Белоградчишките скали

Как се стигаС кола до село Рабиша; пещерата е на около 1,5 км северозападно от селото

Историята на пещерата Магура

Магура се е образувала в продължение на милиони години чрез карстови процеси в дебелослойни долнокредни варовици, а според един източник е на около 15 милиона години. Намира се на южния склон на Рабишката могила в Западния Предбалкан. Пещерата има главна галерия с шест зали с различни размери и три странични ръкава, а общата ѝ дължина е около 2,5 км. Постоянната ѝ температура от около 12 °C и високата влажност са подхождали както на хората, потърсили подслон тук, така и на прилепите, които още я обитават.

Кости от пещерна мечка, пещерна хиена, лисица, вълк, дива котка и видра показват, че животни са ползвали пещерата много преди рисунките. Немската Уикипедия посочва, че хората са я използвали за пръв път между около 50 000 и поне 36 000 години назад, като първите посетители вероятно са неандерталци. Стенното изкуство е много по-младо. Рисувано е с вкаменено прилепово гуано от последователни общности – от епипалеолита през неолита и енеолита до бронзовата епоха, като най-новите рисунки според един български източник са между около 3000 и 1200 г. пр. Хр.

Идентифицирани са над 750 изображения. Сред тях има танцуващи фигури, ловни сцени, стрелци, животни като козорози и говеда, хора с маски, слънца и звезди, както и много геометрични знаци. В т.нар. Култова зала голяма хоризонтална сцена на танц и лов, подредена в два реда, е най-известната и най-често възпроизвеждана. Една група от черни и бели квадрати от бронзовата епоха е изтълкувана като слънчев календар за броене на дните в годината и се описва от изследователите като най-ранното такова изображение, откривано в Европа. Стилът се сравнява с този на Гроту дей Черви в Италия.

Дълго време пещерата не е била защитена. До 1993 г. всеки е можел да влезе, като част от рисунките са били повредени и надраскани, а иманяри са оставили свои надписи на латински и рисунки. На 3 май 1960 г. Магура е обявена за природна забележителност с площ от 71 хектара около пещерата, а туристи я посещават от 1961 г. Влагата и вандализмът увреждат рисунките, галерията с тях е затворена, а от септември 2007 г. е реставрирана; оттогава достъпът до разрисуваната част е ограничен, за да се опази.

През 1984 г. пещерата е включена в предварителния списък на България за Световно наследство на ЮНЕСКО. През 2012 г. Министерският съвет предава управлението ѝ на община Белоградчик. Днес Магура е един от Стоте национални туристически обекта и една от около дванадесетте благоустроени пещери в страната, а същевременно е най-значимата пещера за прилепите в Северозападна България.

Любопитно за пещерата Магура

Стенните рисунки са направени с прилепово гуано – органичен материал, рядък в скалното изкуство и отбелязван и в Гроту дей Черви в Италия.
Най-голямата зала, наричана Арка, е дълга 128 м, широка 58 м и висока 21 м.
В страничен ръкав на пещерата се прави пенливо вино, защото условията там са много близки до тези във френската област Шампания.
От 1942 до 24 октомври 1972 г. пещерата официално се нарича Рабишка пещера.
В пещерата целогодишно обитават осем вида прилепи, сред които над 2000 зимуващи прилепа и зимна колония от над 450 малки подковоноса – рекорден брой за страната.
Сталагмитът „Падналия бор“ е дълъг около 11 м, а близкото Рабишко езеро е най-голямото вътрешно тектонско езеро в България.

Турове близо до Магура

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Full-Day Belogradchik Rocks and Belogradchik Fortress from Sofia

★ 4,9 (79 отзива) · 10 ч

Вижте подробности ›

Balloon Flight over Belogradchik Rocks + extras

★ 5 (30 отзива) · 3 ч

Вижте подробности ›

Rent E-Bike in Belogradchik or Vidin

★ 3,7 (3 отзива) · 1 ч

Вижте подробности ›

Help the hosts: Breadmaking, Yoghurt making and Cattle Keeping

★ 3 (4 отзива) · 1 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате пещерата Магура

Посещенията са с екскурзовод и се организират от служители на община Белоградчик; поинтересувайте се за маршрута, тъй като достъпът до галерията с рисунките е бил ограничаван и се е променял във времето.
Вътре температурата е около 12 °C и въздухът е влажен, затова е добре да вземете топло облекло дори през лятото.
Сред забележителностите по маршрута са големите зали със сталактити и сталагмити, наименувани образувания като Тополата, Органът и Падналия бор, както и просторната концертна зала.
Пещерата е защитена природна забележителност и убежище на прилепи, затова следвайте указанията на екскурзовода и не докосвайте стените.
Белоградчишката крепост и Белоградчишките скали са на около 12 км, а Рабишкото езеро е в непосредствена близост; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Магура

Снимки: Магура

Въпроси

Какво представлява пещерата Магура?

Магура е благоустроена пещера в Северозападна България, край село Рабиша. Известна е с огромните си зали със сталактити и с над 750 праисторически рисунки.

Къде е пещерата Магура и колко е далеч от Белоградчик?

Намира се в община Белоградчик, област Видин, на около 1,5 км северозападно от село Рабиша. Източниците дават различни разстояния по път от Белоградчик – между около 17 и 25 км.

Колко са стари рисунките в Магура?

Рисувани са в продължение на дълъг период – от епипалеолита и неолита през енеолита до бронзовата епоха. Източниците се различават за датировката на най-старите изображения.

От какво са направени рисунките в Магура?

Нарисувани са с прилепово гуано. Този органичен материал е необичаен за праисторическото изкуство.

Може ли да се видят рисунките в Магура?

Достъпът до галерията с рисунките е ограничен, за да се опазят те, и правилата са се променяли във времето. Попитайте за актуалните условия, преди да тръгнете.

Какво друго си заслужава да се види край Магура?

Белоградчишката крепост е на около 12 км, Кастра Мартис – на около 20 км, а Албоцкият манастир – на около 31 км. Римският обект Ратиария е на около 28 км.