Крепост и замъкСофия и Западна България

Кастра Мартис – късноримската крепост в град Кула

Кастра Мартис, „Марсовите крепости“, е късноримска крепост, чиито останки се намират в центъра на град Кула във Видинска област в Северозападна България. Тя е пазела пътя през прохода Връшка чука – най-северозападния проход на Стара планина. Основната ѝ забележителност е много добре запазено квадратно укрепление с ъглови кули.

Градът Кула носи името на кулата на римска крепост, посветена на бога на войната. Крепостта пази планински проход, хуните я превземат през 408 г., а епископът ѝ участва в църковен събор.

КъдеВ центъра на град Кула, Видинска област, Северозападна България

ВидКъсноримска крепост с квадрибургий и кастел, древна епископия

Подходящо заЛюбители на историята на римските граници и пътуващи из Северозападна България

Как се стигаРуините са в средата на град Кула, на стръмен склон над дефилето на река Войнишка

Историята на Кастра Мартис

Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в центъра на днешния град Кула. Археологическите проучвания установяват, че на същия склон преди построяването ѝ е съществувало малко трако-римско селище от 1-вото хилядолетие пр. Хр. Латинското име Castra Martis в превод означава „Марсовите крепости“ – по римския бог на войната. През 1870-те години австро-унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц идентифицира внушителните останки в центъра на Кула като Кастра Мартис.

Крепостта е част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на III в. Построена е вероятно от император Диоклециан на границата между III и IV в. и е защитавала пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука. Намирала се е в провинция Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) и е била достатъчно важна, за да бъде седалище на епископ, подчинен на столицата на провинцията Ратиария. Единственият известен неин епископ Калв участва в Сердикийския събор през 343 г.

Крепостта се споменава в писмените извори няколко пъти. През 377 г. през нея с отрядите си преминава император Грациан на път за Тракия. През 408 г. хуните на Улдис я превземат за кратко, очевидно чрез измяна, при нападение срещу Източната римска империя. През VI в. Прокопий Кесарийски я посочва сред крепостите, мащабно възстановени от император Юстиниан I (527–565). Унищожена е при аварските нашествия от 586–587 г., а през XIII–XIV в. укреплението е частично възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.

Комплексът се състои от две части. Първо е построен малкото квадратно укрепление от тип квадрибургий, датирано към края на III – началото на IV в., когато Диоклециан усилено строи такива укрепления в граничните райони. То е с размери 40 на 40 м и има големи ъглови кули с диаметър 12,5 м. Стените му, дебели 2,2 м, са от каменни и триредови тухлени пояси. На юг от него е по-големият кастел – военен лагер, укрепен при Константин Велики с крепостни стени, дебели 4,3 м. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник със седем многоъгълни кули и заема площ от 15,5 декара. Основите на римска баня на северозапад показват, че извън стените е живяло и гражданско население.

Любопитно за Кастра Мартис

Югоизточната кула на укреплението се издига на 16,3 м и дава името на съвременния град: кула.
Името Castra Martis може да се чете като „Марсовите крепости“ – намек за римския бог на войната.
Квадрибургият е описан като много добре запазен и цялостно разкрит, а стените му още стърчат на средна височина 2 м над подовете.
Укреплението е достъпно само от юг през порта с двукрила врата; по-късно през IV в. пред нея е добавена по-тясна стена, оформяща караулни помещения и надвратна кула.
През XIII–XIV в. старото укрепление е частично възстановено, за да помага в отбраната на Видинското царство.
Хълмът Кастра Мартис на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван на крепостта, а древната епархия се води и днес като титулярна католическа епископия.

Турове близо до Кастра Мартис

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Full-Day Belogradchik Rocks and Belogradchik Fortress from Sofia

★ 4,9 (79 отзива) · 10 ч

Вижте подробности ›

Balloon Flight over Belogradchik Rocks + extras

★ 5 (30 отзива) · 3 ч

Вижте подробности ›

Time Travel to Ottoman Vidin: Exploration Game and Tour

★ 5 (2 отзива) · 40 мин

Вижте подробности ›

Rent E-Bike in Belogradchik or Vidin

★ 3,7 (3 отзива) · 1 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Кастра Мартис

Останките са в центъра на Кула, затова крепостта лесно се съчетава с разходка из града.
Потърсете квадратния квадрибургий с четирите големи ъглови кули и единствената порта откъм южната страна.
На юг от укреплението са стените и седемте многоъгълни кули на по-големия кастел по склона над дефилето.
Източниците не казват нищо за условията за посещение, затова проверете актуалното работно време и достъпа, преди да тръгнете.
Други места от този пътеводител в района са манастирът Алботин на около 12 км и пещерата Магура на около 20 км.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Кастра Мартис

Въпроси

Какво представлява Кастра Мартис?

Кастра Мартис е късноримска крепост в град Кула в Северозападна България. Тя е пазела пътя през прохода Връшка чука и по-късно е станала епископия.

Къде е Кастра Мартис?

Останките са в центъра на град Кула, Видинска област, на стръмен склон над дефилето на река Войнишка.

Кой е построил Кастра Мартис?

Малкото укрепление – квадрибургият – вероятно е построено от император Диоклециан около края на III в. По-големият кастел е укрепен по-късно, при Константин Велики.

Защо градът се казва Кула?

Името идва от 16,3-метровата югоизточна кула на римското укрепление, тъй като кула означава „кула“.

Какво се случва с крепостта?

Хуните на Улдис я превземат за кратко през 408 г., Юстиниан I я възстановява, а аварите я унищожават през 586–587 г. През XIII–XIV в. е частично възстановена.

Кастра Мартис била ли е епископия?

Да, била е епископска катедра в провинция Крайбрежна Дакия, а епископ Калв участва в Сердикийския събор през 343 г. Днес остава титулярна католическа епископия.