Лютица, средновековната мраморна крепост край Ивайловград

Крепост и замъкРодопи и Южна България

Лютица – Мраморният град над Ивайловград

Лютица е една от най-големите и най-добре запазени средновековни крепости в Източните Родопи и се издига на хълм югозападно от Ивайловград, в най-южната част на България. Високите ѝ мраморни стени, запазените кули и останките от две църкви я правят достойна цел за туристи и любители на историята. Малцина стигат дотук, което е част от очарованието.

Стените ѝ са от бял мрамор и затова крепостта е наричана „Мраморният град“. Пътят до нея обаче свършва при един манастир, а оттам нататък се върви пеша два-три часа.

КъдеВръх Градището, Източни Родопи, на около 10 км югозападно от Ивайловград, на около 560 м надморска височина

ВидСредновековна крепост с късноантични корени, известна като Мраморния град

Подходящо заТуристи, любители на историята и археологията и пътешественици, които търсят отдалечени места

Как се стигаПо черен път от квартал Лъджа на Ивайловград – с кола до Лъджанския манастир, оттам пеша около 2–3 часа

Историята на крепостта Лютица

Хълмът Градището, едно от последните възвишения на Източните Родопи, е обитаван от I хилядолетие пр. Хр., а разкопките показват следи от живот още от късната бронзова епоха. Скалният водоем от онова време е пазил материали от тракийско време. Укрепяването започва през IV в., а вътре в стените е разкрита късноантична трикорабна базилика с мартирий. Късноантичните укрепления са почти разрушени при нашествията на хуните, готите, а през VI в. и на славяните.

Селището започва да се възстановява в края на VIII в., във връзка с опитите на византийския император Константин V Копроним да си върне изгубените земи. Районът на Ивайловград става част от българската държава в началото на IX в., по време на походите на хан Крум през 813 г., но след 815 г. Византия възстановява властта си. Около 904 г. крепостта за кратко попада под българска власт при цар Симеон I. През X–XII в. Лютица е значителна византийска твърдина в този край. Името ѝ се появява за пръв път в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886–912) и е споменато отново около 940 г.

Българите превземат крепостта по времето на цар Калоян. Един от изворите описва обсадата на Димотика от Калоян през 1207 г., а рицарят Жофроа дьо Вилардуен, участник в събитията, пише, че българският владетел настанил войските си в „една подвластна нему крепост“, която някои историци смятат за Лютица. След 1208 г. твърдината е част от Латинската империя, създадена от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. След кратко завоевание от епирците на Теодор Комнин Иван Асен II я връща под българска власт след 1230 г.

Крепостта в сегашния си вид е изградена главно през XII–XIII в. и достига разцвета си през XIII–XIV в. Лютица е център на епископия от IX до XVII в. и на архиепископия през XVII–XVIII в. След османското нашествие църквата продължава да се ползва, а в подножието на хълма никне малък манастир. Твърдината просъществува до края на XVIII в., когато губи значението си на укрепление, а жителите ѝ се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа.

Разкопките са разкрили две църкви, донжон, обширен некропол, основи на жилищна кула, скалния водоем и останки от древна канализационна система. Сред находките има редки монети, накити, сечива и керамика, идентична с тази от Плиска и Преслав, което се приема за доказателство за високо развита българска култура тук.

Любопитно за Лютица

Крепостта е наричана „Мраморният град“, защото стените ѝ са построени от бял мрамор.
Стените ѝ са дълги над 600 метра, очертават неправилна елипса и стигат до 10 метра височина, а единственият вход от запад е обграден от две правоъгълни кули.
Водният резервоар е изсечен в скалата още през късната бронзова епоха, а по-късно е служил последователно като водохранилище, жилище и яма за отпадъци.
През 2019 г. археолозите откриват бронзова шпора с изображения на шест дракона и шип във формата на глава на седми дракон, както и част от ритуален бронзов боздуган.
Златен пръстен, намерен през 2011 г. и наричан Златния пръстен от Лютица, според хипотезата на разкривателите е сарафски пръстен за мерене на златни монети; с името му е учредена награда за доброволци, помагащи за опазване на наследството.
През 2018 г. е намерен оловен печат на византийската императрица Ирина Палеологина, съпруга на Андроник II, а Лютица Нунатак на остров Гринуич в Антарктика носи името на крепостта.

Турове близо до Лютица

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Help the hosts: Breadmaking, Yoghurt making and Cattle Keeping

★ 3 (4 отзива) · 1 ч

Вижте подробности ›

Shipka Church & Monument + Buzludzha Spaceship Self-Guided

★ 5 (1 отзива) · 2 ч

Вижте подробности ›

Incredible Cycling along the Picturesque Shipka and Buzludja

6 ч

Вижте подробности ›

Buzludzha Monument Spaceship Self-Guided Experience

1 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Лютица

Пътят е черен, от квартал Лъджа; с кола се стига до Лъджанския манастир, а оттам до крепостта се върви пеша около два-три часа.
По маршрута се минава покрай Атеренския мост и река Атеренска, както и край село Рогозово, обезлюдено от средата на XX в.
Вътре в стените потърсете двете църкви, донжона, водоема и големия некропол; извън тях личат следи от външен град.
Вземете вода и здрави обувки – пешеходният участък е дълъг и няма сведения за услуги по пътя.
Находки от крепостта се пазят в историческия музей в Ивайловград; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време.

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Лютица

Въпроси

Какво представлява Лютица?

Лютица е голяма и добре запазена средновековна крепост в Източните Родопи, край Ивайловград в Южна България. Известна е като Мраморния град, защото стените ѝ са от бял мрамор.

Къде е Лютица и как се стига до нея?

Намира се на връх Градището, на около 10 км югозападно от Ивайловград. По черния път от квартал Лъджа се стига с кола до Лъджанския манастир, а оттам пеша са около 2–3 часа.

Колко е стара крепостта Лютица?

Хълмът е обитаван от I хилядолетие пр. Хр. и е укрепен от IV в. Сегашните стени са главно от XII–XIII в., а мястото е използвано до края на XVIII в.

Колко голяма е крепостта?

Стените ѝ обхващат около 26 декара и са дълги над 600 метра. Има около дузина кули, а на места стените достигат 10 метра височина.

Какво е намерено в Лютица?

Разкрити са две църкви, донжон, некропол и скален водоем. Сред находките има монети, накити, керамика, бронзова шпора с дракони и византийски оловен печат.

Какво друго може да се види близо до Лютица?

Най-близо, на около 4 км, е вилата Армира, а крепостта Мезек е на около 26 км. Перперикон и крепостта Вишеград са на около 55 км.