Скалното плато Белинташ в Родопите в мъгла преди залез

Тракийско и римскоРодопи и Южна България

Белинташ – загадъчното скално светилище в Родопите

Белинташ е малко скално плато високо в Родопите, в община Асеновград, област Пловдив, на около 30 км югоизточно от града. Горната му площадка е осеяна с изсечени кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала и се предполага, че е древен култов обект. Смята се за второто по големина скално-изсечено светилище в България след Перперек.

В това планинско плато са изсечени стотици кръгли отвори, стъпала и басейни и никой не може да каже със сигурност за какво са служили. Едни виждат светилище, други – праисторическа обсерватория.

КъдеХребетът Добростан, Централни Родопи, община Асеновград, на около 30 км югоизточно от Асеновград

ВидСкално плато с предполагаемо древно култово светилище и археологически обект

Подходящо заЛюбители на археологията и загадките, туристи и фотографи, които обичат отдалечена планинска природа

Как се стигаПо път към Родопите от Асеновград (около 30 км), край селата Врата, Мостово и Сини връх; преди да тръгнете, проверете местните условия

Историята на Белинташ

Белинташ е скално плато на около 1225 метра надморска височина, на хребета Добростан в Централните Родопи. Скалната площадка е дълга около 300 метра и заема около 5 декара. В горната ѝ част древни ръце са издълбали стотици кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, както и два големи басейна, често наричани щерни, които според преданията не пресъхват и в най-горещите дни. Точното му предназначение все още не е напълно изяснено и всяка теория за него остава хипотеза.

Първите археологически проучвания са през 1975 г. и са на български археолози от Историческия музей в Асеновград. През 80-те години на XX в. екип археоастрономи прави мястото популярно, като предполага, че платото е служело едновременно за светилище и за слънчева обсерватория, свързана със земеделските и религиозните нужди. Тази идея е оспорвана: Николай Дерменджиев посочва, че заради голямата дължина на площадката не може да се определи еднозначно точката на наблюдение.

През 2003 г. археологът Иван Христов провежда ограничени сондажи и открива главно керамика от желязната епоха, която датира към VII–VI в. пр. Хр. Сред скалите по-рано е намерена сребърна вотивна плочка с изображение на Дионис-Сабазий, а днес тя се съхранява в Националния археологически институт с музей в София. Някои автори свързват светилището с бог Сабазий и с тракийското племе беси, но това си остава предположение.

Редовните разкопки се възобновяват през 2010 г. под ръководството на д-р Борислав Бориславов от НАИМ. Екипът му съобщава, че светилището датира от около 5000 г. пр. Хр., от каменно-медната епоха, и открива фрагменти от огнища-олтари, в които са изливани вино, мляко и кръв от жертвоприношения. Други учени свързват Белинташ с енеолитния храмов комплекс край село Долнослав и го определят като свято място на около 7000 години. Екипът не намира материали от елинистическата и римската епоха и затова допуска, че Белинташ може да не е светилището на Дионис, което изследователите още търсят в Родопите.

През 2011 г. археолозите откриват останки от стена, която някога е преграждала платото, вероятно за да отдели най-свещената му част, и мястото на масивна входна порта. Бориславов смята, че скалните срутвания в подножието на олтара не са естествени, а са предизвикани нарочно при военно нашествие. Разкопките и проучванията продължават с участието на български и международни екипи.

Любопитно за Белинташ

Името означава „Белият камък“: от прилагателното „бял“ и турската дума „таш“ – камък.
Местно предание разказва за българска мома, която се хвърля от скалите, за да избяга от преследвачи; дългата ѝ бяла риза се закачила за скален зъбер и мястото получило името си.
Гледани от север при подходящо слънце, скалите в основата на платото образуват, според описанията, силует на исполински лъв, легнал по корем.
През 2006 г. някои български медии съобщиха, че туристи са открили изсечен „надпис на Белинташ“, който според някои теоретици доказва тракийска азбука; археолозите нито са потвърдили, нито са отхвърлили автентичността му.
И Белинташ, и енеолитният храмов комплекс край Долнослав попадат в силна магнитна аномалия.
Масивът е място за почивка на едри грабливи птици и на редки защитени видове, като червенокръстната лястовица, червеношипата ветрушка и алпийския бързолет.

Турове близо до Белинташ

Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

The mystical Belintash, Bachkovo Monastery and Asen's Fortress

5 ч

Вижте подробности ›

Food Walk: Bulgarian Food and Culture Tour in Plovdiv

★ 5 (35 отзива) · 3 ч

Вижте подробности ›

Plovdiv, Asen's Fortress and Bachkovo Monastery small group tour with pickup

★ 5 (27 отзива) · 9 ч

Вижте подробности ›

E-Motorcycle Tour in Rhodope Mountains to a Beautiful Canyon View

★ 5 (26 отзива) · 3 ч

Вижте подробности ›

Как да разгледате Белинташ

Платото е скалист планински обект, дълъг около 300 метра. Пътят към централната му част минава покрай огромни скални образувания, изсечени или дооформени от човешка ръка.
Потърсете кръглите отвори, стъпалата, нишите и двата големи басейна на горната площадка, както и издълбаните до тях скални седалки.
Обектът е на около 3 км южно от село Врата и на 3 км югозападно от Сини връх, а около него има и други скални светилища, като Пътвото, Ин кая и Караджов камък.
Източниците не дават подробности за пътеките, паркирането и условията за посещение, затова проверете местната информация, преди да тръгнете.
Наблизо са и други места от този наръчник: Бачковският манастир (около 14 км), Асеновата крепост (около 17 км), Араповският манастир (около 18 км) и Дяволският мост (около 28 км).

Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.

Карта: къде се намира Белинташ

Снимки: Белинташ

Скална форма при Белинташ, наподобяваща лице

Скална форма при Белинташ, наподобяваща око

Друга скална форма при Белинташ, наподобяваща лице

Естествена скална арка при Белинташ в Родопите

Въпроси

Какво представлява Белинташ?

Белинташ е малко скално плато в Родопите с изсечени отвори, стъпала, ниши и басейни. Предполага се, че е древен култов обект, но точното му предназначение още не е напълно изяснено.

Къде е Белинташ и колко е далеч от Асеновград?

Намира се в община Асеновград, област Пловдив, на около 30 км югоизточно от града и приблизително на 3 км южно от село Врата.

Колко е стар Белинташ?

Изследователи смятат, че скалата е използвана за култови цели още през V хилядолетие пр. Хр., в каменно-медната епоха. Открита е и керамика от желязната епоха, така че използването е продължило дълго.

Белинташ ли е тракийското светилище на Сабазий?

Някои изследователи смятат, че светилището е било посветено на Сабазий и пазено от тракийските беси, но това е само хипотеза. Разкопките от 2010 г. не откриват материали от елинистическата и римската епоха.

Какво означава името Белинташ?

Означава „Белият камък“ – от прилагателното „бял“ и турската дума „таш“ (камък). Местните предания дават и други обяснения.

Какво друго си заслужава да се види край Белинташ?

Бачковският манастир е на около 14 км, а Асеновата крепост – на около 17 км. В същата част на Родопите има и други скални светилища, като Пътвото и Караджов камък.