Крепостта Цепина – средновековната твърдина на Западните Родопи
Цепина е руина на средновековна крепост и град на стръмен конусовиден връх с височина 1136 м в Западните Родопи, на 6 км по асфалтов път от село Дорково. През Средновековието това е най-известната крепост в Родопите, за която векове наред воюват българи и византийци. Стените, водохранилищата и основите на църквите я правят достоен завой за всеки, интересуващ се от средновековна България.
Този стръмен родопски връх някога е седалище на деспот, който се обявил за независим след убийството на българския цар. Османците го превземат едва след като прекъсват водоснабдяването му.
Историята на крепостта Цепина
Археолозите установяват, че мястото е обитавано още в праисторията, а през ранната желязна епоха тук има тракийско селище, просъществувало и през римската и късноантичната епоха. Останките от голяма трикорабна базилика от V–VI век показват, че селището е християнско в ранновизантийско време; при Първата българска държава тя е преустроена в еднокорабна църква. Открити са и много жилища от втората половина на първото хилядолетие: правоъгълни постройки с каменна долна част, споена с кал, горна част от кирпич и покрив от големи керемиди, повечето едноделни, построени едно до друго без дворове.
Българите превземат крепостта през IX век, но в края на Първата българска държава, в началото на XI век, тя е завладяна от Византия. През XII–XIV век за нея се воюва многократно заради стратегическото ѝ положение. При цар Калоян (1197–1207) тя отново е под българска власт и става резиденция на неговия племенник, деспот Алексий Слав, който оттук управлява Родопите. След убийството на царя през 1207 г. Алексий Слав се обявява за независим.
През 1246 г. крепостта попада, заедно с други твърдини в областта, в ръцете на Никейската империя. Михаил II Асен я възвръща след смъртта на никейския император Йоан III Ватаци през 1254 г. при кратък поход, в който българите превземат и други крепости в Западните Родопи, сред тях Станимака, Перущица и Кричим. Никейците правят няколко опита да си я върнат, а през 1256 г. Михаил II Асен я отстъпва с договор на Теодор II Ласкарис. После Цепина остава във византийски ръце и заедно със Стенимахос образува отделна област, докато през 1343 или 1344 г. не е отстъпена на българите по време на византийската гражданска война.
Около 1373 г. османците под командването на Дауд паша превземат крепостта след кръвопролитна обсада, продължила девет месеца. Тя пада едва след като нападателите прекъсват водопровода. Скоро след това жителите я напускат и тя запада, макар една от църквите да се използва до XVII век, може би като част от манастир – оттам местните названия Метоха и Манастирът.
Разкопките показват, че средновековната крепост се е състояла от две части: укрепено градско ядро с вътрешна цитадела и подградие в подножието, наричано от византийските хронисти „полис“, което не е проучено, освен една църква. Външната стена на ядрото е дълга 640 м и дебела 1,8 м и обхваща около 25 дка, с единствен вход на югоизток, многоъгълна кула на североизток и пет контрафорса. Градена е от ломен камък и бял хоросан със скрити дървени връзки. Цитаделата на най-високата част има собствен зид, дълъг 142 м, и включва два от най-големите водоема. Първите разкопки са направени в края на XIX век от руския учен П. Сирку.
Любопитно за крепостта Цепина
- Византийските автори наричат мястото Цепайна и използват думата „полис“ за подградието в подножието на крепостта.
- През Средновековието Цепина е най-известната крепост в Родопите и ключова точка в отбраната и на България, и на Византия.
- Османците я превземат след деветмесечна обсада едва след като прекъсват водопровода, което показва колко зависи крепостта от своите водоеми.
- Водоемите достигат до 10 м дълбочина; един от тях, на самия връх, е бил висок 8 м, правоъгълен отвътре и осмоъгълен отвън, и над него вероятно се е издигала многоъгълна кула – донжон.
- Една църква, използвана до XVII век, вероятно като част от манастир, дава на селището местните названия Метоха и Манастирът.
- Гара Цепина на Родопската железница се намира на около 3 км западно от крепостта, в долината на Чепинска река.
Турове близо до Цепина
Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:
Как да разгледате крепостта Цепина
- От Дорково до подножието на върха води 6-километров асфалтов път; самият връх е стръмен и се стига само от юг.
- В подножието, на около 300 м от крепостта, има хижа „Цепина“ и малка музейна експозиция с находки от разкопките.
- На върха потърсете участъците от външната стена, зидовете на цитаделата, водоемите и основите на църквите. През 2009 г. се съобщава за запазени до 6 м височина части от стената.
- Гара Цепина на Родопската железница е на около 3 км от крепостта, а пътят пеш от гарата се оценява на около три часа и половина.
- Преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за хижата и експозицията, тъй като източниците не дават подробности.
Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.
Карта: къде се намира Цепина
Снимки: Цепина
Въпроси
Какво представлява крепостта Цепина?
Цепина е руинирана средновековна крепост и град на стръмен връх в Западните Родопи. През Средновековието е една от най-известните крепости в Родопите.
Къде е крепостта Цепина и как се стига до нея?
Намира се северно от село Дорково в Южна България, до което води 6-километров асфалтов път. Разположена е на около 11 км източно от Велинград и на 23 км югозападно от Пазарджик.
Кой е управлявал от Цепина?
При цар Калоян крепостта става резиденция на неговия племенник, деспот Алексий Слав. След убийството на царя през 1207 г. Алексий Слав се обявява за независим.
Как пада крепостта Цепина?
Около 1373 г. османците под командването на Дауд паша я превземат след кръвопролитна обсада от около девет месеца, като тя пада едва след като прекъсват водопровода.
Какво може да се види в крепостта Цепина?
Могат да се видят части от външните стени и от цитаделата, четири водоема и основите на три църкви. В подножието на върха има малка музейна експозиция.
Колко е старо селището при Цепина?
Мястото е обитавано още в праисторията, а през ранната желязна епоха тук има тракийско селище. Самата крепост е последователно българска и византийска от IX век до османското завоевание.
Също наблизо
Пистирос
Септември · гръцки емпорион далеч от морето в Тракия
18 km км разстояние
Мемориален комплекс „Априлци“
Панагюрище · паметник на хълм за Априлското въстание от 1876 г.
47 km км разстояние
Паметник на Съветската армия („Альоша“)
Пловдив · гигантски съветски воин над града
51 km км разстояние
Античен стадион на Филипопол
Пловдив · римски стадион за 30 000 души под Главната улица
52 km км разстояние



