Голямата базилика в Плиска – гигантската катедрала на първата столица
Голямата базилика в Плиска е руиниран религиозен комплекс от катедрала, архиепископски дворец и манастир в Плиска, първата столица на Първото българско царство. Построена по заповед на княз Борис I след покръстването през 864 г. и завършена около 875 г., тя е сред най-големите църкви на своето време. Обектът е за любители на историята, които искат да видят откъде започва християнска България.
Кръстовидната сграда под олтара още е загадка: езически храм, светилище на светец или гробница на български канове? Върху нея България издига църква, дълга почти 100 метра.
Историята на Голямата базилика в Плиска
Плиска е първата столица на Първото българско царство. Преданието гласи, че хан Аспарух я основава в края на VII в., но археологията не го потвърждава: мястото започва като стан и няма данни за селище преди IX в. В началото на IX в. градът е опасан с отбранителна стена, а външен насип с каменна облицовка, дълъг 21 км, ограждал 2300 хектара. През 811 г. византийска войска начело с император Никифор I разграбва и изгаря града. Той е възстановен при Омуртаг (814–831), който използва камъни от близки римски постройки и дава на новия си дворец план, вдъхновен от късната античност.
Всичко се променя с покръстването на княз Борис I през 864 г. Религиозните сгради в Плиска са приспособени за християнско ползване, а по негова заповед е издигната Голямата базилика, завършена около 875 г. Това е цял комплекс от катедрала, архиепископска резиденция и манастир, защитен от каменна стена със зъбери, висока над 4 метра. Църквата е била дълга около 100 и широка 30 метра, със застроена площ около 2900 кв. м; източниците дават малко различни размери, от 99 до 102,5 м дължина. През IX в. тя е сред най-големите християнски църкви в света, а българските източници я наричат най-голямата базилика в средновековна Европа.
Базиликата е изградена на мястото на по-стара кръстовидна сграда, чието предназначение още се спори. Станчо Ваклинов вижда в нея непознат тип прабългарски езически храм. Друго мнение е, че това е ранно-християнски мартириум с аязмо, свързан с Боян Енравота, първия български мъченик, екзекутиран около 832 г., разрушен по време на неуспешния езически бунт през 865 г. Трета теория, на архитект Бояджиев, вижда в нея мавзолей на българските канове. Разкопките през 70-те години показват още, че базиликата е била преустройвана и че под нея има следи от друга базилика и основи на езически храм.
Архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма. В северния двор е имало жилищна сграда с баня с хипокауст, а на юг – триделна сграда с училище и скрипторий. Тук вероятно са работили учениците на свети Кирил и Методий, приети от Борис I през 886 г., и са положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа. Манастирът има кухня, трапезария, двуетажна сграда с 10 еднакви килии, голям кладенец и втора баня. На югозапад е монашеският некропол, а пред апсидата – гробище на аристократи.
Когато цар Симеон I основава нова столица в Преслав, Плиска постепенно запада. Византийски пълководци я превземат на прага на второто хилядолетие в походите на император Василий II, довели до края на Първото българско царство. Базиликата е открита и проучена през 1899 г. от археолозите Карел Шкорпил и Фьодор Успенски. През 2019 г. е учреден национален инициативен комитет за нейното възстановяване.
Любопитно за Голямата базилика в Плиска
- Под олтара лежи кръстовидна сграда, която изследователите тълкуват като езически храм, светилище на светец или мавзолей на канове.
- С около 100 метра дължина базиликата е сред най-големите християнски църкви в света през IX в.
- В манастирското крило е имало двуетажна сграда с десет еднакви монашески килии.
- Две бани с хипокауст – римска система за подово отопление – са обслужвали резиденцията и манастира.
- Стена със зъбери, висока над 4 метра, е пазела целия религиозен комплекс.
- Преданието, че хан Аспарух основава Плиска, няма археологическа опора; няма данни за селище преди IX в.
Турове близо до Голямата базилика в Плиска
Преживявания в района, които можете да резервирате онлайн през Viator:

Discover cliffs and myths of Bulgarian Northern Black Sea coast
Вижте подробности ›
E-Motorcycle Tour in Old Rock Monastery and Old Roman Fortress
Вижте подробности ›
Private Exploration: French Influence in Varna + Walking + Wine tasting tour
Вижте подробности ›
Stone Forest and Aladzha Monastery Experience
Вижте подробности ›Как да разгледате Голямата базилика в Плиска
- Базиликата е в Националния историко-археологически резерват „Плиска“, около първата българска столица. Очаквайте археологически останки и основи, а не запазена църква.
- Потърсете плана на апсидата, дворовете на архиепископската резиденция и манастира, както и кръстовидната основа под олтара.
- През последните години се обсъжда възстановяване на базиликата, затова условията на обекта могат да се променят; преди да тръгнете, проверете актуалното работно време и условията за посещение.
- В радиус от около 25–40 км са Томбул джамия и крепостта в Шумен, Дворецът на Омуртаг и Кръглата църква в Преслав.
Работното време, достъпът и условията могат да се променят. Проверете преди пътуване.
Карта: къде се намира Голямата базилика в Плиска
Снимки: Голямата базилика в Плиска



Въпроси
Какво представлява Голямата базилика в Плиска?
Това е руиниран комплекс от катедрала, архиепископска резиденция и манастир в Плиска, първата столица на България. Построена е по заповед на княз Борис I след покръстването през 864 г. и е завършена около 875 г.
Колко голяма е била Голямата базилика в Плиска?
Била е дълга около 100 и широка 30 метра, сред най-големите християнски църкви на IX в. Източниците дават дължина между 99 и 102,5 метра.
Какво има под Голямата базилика?
По-стара кръстовидна сграда. Изследователите я определят като езически храм, ранно-християнски мартириум, свързан с Боян Енравота, или мавзолей на канове. Предназначението ѝ още се спори.
Кой е построил Голямата базилика в Плиска?
Княз Борис I заповядва строежа ѝ след покръстването си през 864 г., като част от християнизацията на България. В манастира към нея са приети ученици на свети Кирил и Методий.
Защо Плиска е изоставена?
След като цар Симеон I основава Преслав като нова столица, Плиска постепенно запада. Византийците я превземат около 1000 г. в походите, довели до края на Първото българско царство.
Какво друго си заслужава да се види край Голямата базилика в Плиска?
В радиус от около 25–40 км са Томбул джамия и крепостта в Шумен, Дворецът на Омуртаг и Кръглата църква в Преслав.
Също наблизо
Томбул джамия
Шумен · най-голямата джамия в България с купол от 25 м
23 km км разстояние
Шуменска крепост
Шумен · три стени, 12 църкви и хилядолетна история
25 km км разстояние
Аулът на хан Омуртаг
Хан Крум · ханска крепост над готски църкви
31 km км разстояние
Кръгла църква, Преслав
Преслав · руинирана Златна църква с план, единствен в България
39 km км разстояние